Моят любим приказен герой – Ралица Бабакова

Моят любим герой е Малката русалка, но не тази обработената, напудрената, вкараната в стереотипа Дисни “принцеса”. А онази Андерсеновата чиста”душа”, вярваща в мечтите си, копнееща за истинска любови. Живеейки в два свята, тя не принадлежи нито на един от тях. Морското дъно е нейният дом, но там не се чувства на мястото си. Просто не се вписва, тя е различната, мълчалива красавица, която всички обичат, но е и някак в страни с постоянната си отнесеност и поглед към горния свят. Но и там не е нейното място и го научава по трудния начин. Заслепена от любов е готова да се откаже от всичко и да изпитва невъобразими болки, но да бъде там. Да живее в мехура, който сама е създала и да вярва в една несъществуваща любов. Но нима не постъпва точно като всяка влюбена жена – вижда каквото иска да види, чува само това което иска да чуе и е сляпа за истината. Истина, която се стоварва върху неа с цялата си тежест, но и истина, която е била винаги там и я е наблюдавала смирено, чакайки своя ред. И въпреки всички удари, които получа, болката от разбитото сърце, тя остава вярна на себе си. Нито за миг не е егоистка,

сърцето ѝ остава чисто и най-неочаквано получава своята награда. Примирява се със смъртта и получава своя шанс да получи безсмъртна душа. Ами това е животът – да се бориш за това което искаш, да останеш себе си, да вярваш. Каква вълшебна приказка, каква измислена героиня….и все пак така истинска, продължаваща да живее и в двата свята – този и приказния.