Замръзналото езеро

Замръзналото езеро – 6

Глава 6

**Белослав**

От няколко дни вече ми се струва, че полудявам. Или това, или наистина наоколо са започнали да сноват водници. Но досега никога не са били толкова потайни. Просто никога не ги е бивало в това. По-скоро биха се изтипосали пред хората посред бял ден в цялата си блатна прелест, и биха ме повлекли с тях към езерото.

Сега просто се случват разни странни неща ‒ водата около мен се държи особено, прави странни извивки, замръзва или се изпарява. Първоначално си мислех, че е Ермолай, въпреки че му забраних, но той каза, че не е правил нищо последните дни, точно заради забраната ми. Пък и не би могъл да е той, защото никога не е можел да замразява водата или да я изпарява. Това го могат само определени водни духове, но всички за които се сещам или са мъртви, или са заловени от водниците.

Който и да прави тези номера, трябва да разбера преди да е станало късно!

‒ Хей, сръдльото! Отиди да изхвърлиш боклука и да затваряме вече ‒ провикна се смотания ми колега. Става ми все по-трудно да го понасям и някой ден просто няма да се сдържа и ще го удавя в мивката.

Хвърлих му един леден поглед и нарамих торбата с боклук. Пак смърдеше на разложено. Просто прекрасно!

Ритнах задната врата на служебния вход, която водеше към задънена мухлясала уличка, прогнила от преливащите кофи за боклук, когато чух женски писък и шум от съборени кофи. Зарязах чувала и хукнах да видя какво става, но явно не бях достатъчно бърз. Успях само да зърна с крайчеца на окото си блатнозелена опашка, покрита с гнусни брадавици да се шмугва между кофите. Млада жена стоеше в началото на уличката и лицето й беше по-бяло от моето. Определено беше видяла нещо ужасно грозно. Подхванах я подмишниците, защото всеки момент щеше да припадне. Тя се опря на мен и по лицето й се разля облекчение след като ме видя. Помогнах й да влезе вътре и да седне на едно от канапетата. Подадох й чаша вода и я попитах какво е видяла. Тя изпи водата и разтри объркано лице. Погледна ме с размътен поглед и попита как се е озовала там. Аз отвърнах на объркания поглед на жената и след минута тягостно мълчание й  обясних. Тя се усмихна неловко, извини се за причиненото неудобство и си тръгна.

Това вече сериозно ме притесни! Водник със способността на влияе на спомените на хората?! Това е нечувано!

Хукнах обратно към уличката, за да потърся някакви улики, какво би могло да е това същество. След като внимателно огледах наоколо, открих  отпечатък от плавник в лепкавата кал около кофите.

Значи вече е сигурно! Открили са ни!

97 Views

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Content is protected !!