Замръзналото езеро

Замръзналото езеро – 7

Глава 7

**Зорница**

Отидох да се разходя покрай езерото. Близо е до вкъщи и обичам да се разхождам там, когато искам да остана за малко сама, за да ми се прояснят мислите. Хората го смятат за прокълнато и неприветливо, но на мен това ми е любимото място. Усамотено и отдалечено от глъчката на града, тук мога да си представям, че съм попаднала в приказна реалност. Тук се чувствам като „избраната, която говори с митологичните същества“, а не „лудата, която вярва в измишльотини“.

Седнах под една върба и се наслаждавах на лекия ветрец, който галеше бузите ми и кротките вълнички на езерото, които отразяваха жаркото слънце. За края на април наистина си беше доста горещо. Имаше толкова неща, които трябваше да осмисля…

Вели ми каза какво е видяла по ръката и врата на темерутестия приятел на Белослав. Беше 100% убедена какво е видяла и аз й вярвам. Първоначално страшно се зарадвах и направо ми идваше да заподскачам от радост и да изкрещя насред училищния двор „Видя ли?  Казах ти, че съществуват!“. Идеше ми да се втурна през глава към кафенето и да се уверя сама като се навра в лицето на начумерения младолик мъж, който всеки път ни изпепелява с поглед, щом се доближим до него или Белослав. Но… като се замислих, това като че ли не беше толкова удовлетворяващо, колкото си мислех, че ще бъде. Така се повдигаха повече въпроси, отколкото отговори. Това със сигурност ли са били люспи като на риба? Белослав знае ли за това? Откъде се познават тези двамата? И, все пак, защо Белослав се държи така дръпнато и надменно и защо всички така са полудели по него, особено след онзи път когато са го чули да пее?

Въздъхнах. Може би просто е поредния превзет филмар със странния си братовчед, които се имат за повече от другите. Обаче не са като обичайните надувки наоколо и изобщо не изглеждат да се преструват на нещо, което не са. Определено СА нещо различно.

            Докато си седях на сянка под върбата и размишлявах, изведнъж водата на няколко метра пред мен се развълнува, сякаш завря. Миг по-късно оттам излезе грациозен тъмнорус мъж с харизматични червеникаво-кафяви очи. Кожата му беше лъскава и гладка. Почти съм сигурна, че не носеше неопренов костюм, нито каквото и да било водолазно оборудване. Бях седяла тук почти час и не видях никой да влиза във водата, а самото езеро не е толкова голямо, че да не може да се обходи с поглед. Ръцете му бяха с дълги нокти и като че ли мернах ципи между пръстите му, а на врата му имаше три симетрични прореза. Дишаше тежко и след като излезе от водата се просна на брега. Зелените му дрехи бяха окъсани и целите във водорасли. Дълго време не ме забелязваше, та успях поне хубаво да го огледам. Идеше ми да отида при него и да проверя как е и да се уверя в това, което виждам, но така можех да го изплаша и той да побегне. Ударих си няколко шамара за всеки случай, да не би да халюцинирам или сънувам, но красивият мъж все още беше там, излежавайки се на чакълестия бряг. След малко обаче ме забеляза и се запъти към мен. Стъписах се и отместих поглед. Направих се, че не съм го видяла. Той все повече приближаваше, а аз се чудех къде да се дяна. Трябваше ли да кажа нещо? Или да направя? Боже, не мога да повярвам, че се случва! Най-накрая!

Обърнах се към него с намерението да го заговоря, но внезапно ужасно ми се доспа. Единствено усетих нежно докосване по челото и чух звънлив глас. Сякаш някой напяваше нещо. Неусетно се унесох в дълбока дрямка.

Сънувах, че отново съм на 10 години и се разхождам около езерото. Цялата зеленина наоколо е изчезнала и дърветата са надянали жълто-кафявите си есенни кожуси. От дъхът ми се образуват облачета пара, но това не ме спира за пореден път да се опитам да зърна онова мистериозно момче от езерото. Още не е достатъчно студено, че да е замръзнало,  но по брега му вече има образувала се скреж. Разбира се, това не ме спира да започна да се катеря по крайбрежните камъни и да оглеждам наоколо за следи от водни духове. Както прескачам от камък на камък, се подхлъзвам и се пльосвам в ледената вода. Издавам сподавен вик и започвам да мятам крайници, но без резултат. Не мога да плувам. Опитвам се да се добера до камъните, да се хвана за нещо, но всичко е ужасно хлъзгаво. Не мога да дишам нормално. Водата ми влиза в носа и започвам да кашлям, но това изобщо не помага. Започвам да се давя все повече. Не знам вече нито къде се намирам, нито от колко време съм във водата, борейки се за глътка въздух. Изплашена съм! Плаче ми се!

Внезапно усещам тласък зад гърба ми. Силни ноктести ръце ме подхващат подмишниците и ме повличат към повърхността. След като вече се бях озовала на брега и мразовития въздух пареше гърлото ми, успях да погледна към спасителя си  – чудновато момче, доста по-голямо от мен, с платиненоруса коса и червеникаво-кафяви големи очи. Ококорвам се срещу него, осъзнавайки какво гледам и тъкмо да го засипя с въпроси, той ме изпреварва и започва да ми говори. Не знам дали беше говорене или пеене, беше толкова благозвучно и… унасящо. Момчето ме докосна по челото като продължаваше да напява и очите ми се премрежиха.

            Сепнах се! Колко ли време съм дремела? Вече е започнало да се смрачава и е застудяло. Вратът ме боли от неудобната поза, която бях заела. Хм, за първи път ми се случва така да заспя на открито посред бял ден. Какво стана? А, да. Един мъж излезе от езерото. Да! Беше поразително красив, в зелени дрехи, с ципи между пръстите и хриле на врата! И забележителни очи! Човек не би могъл да забрави тези големи кафяви очи с червеникави ивици по ръба. Да… Хм… Стори ми се страшно познат, но не мога да се сетя откъде. Като че ли съм го виждала някъде… Но определено щях да запомня, ако бях срещнала истински воден дух! Нямаше да догаждам и да се чудя и хората да ме смятат за луда, а щях да съм сигурна на 100%, че съществуват.

Дали пък не съм го сънувала? Толкова много да искам да срещна такова същество, че мозъкът ми вече да го вижда навсякъде. Насън, наяве, няма значение.

Както и да е. Да се прибирам вече, че започна да става доста студено. Пък да видим тази нощ дали пак ще го сънувам.

262 Views

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Content is protected !!