Интервю с Емили Бел

Здравей, Емили, радвам се, че се съгласи на това интервю за читателите на “ЛитДизайн”. Преди броени дни от печат излезе твоята нова книга “Чакам теб”. Разкажи ни повече за нея.

“Чакам теб” е продължението на първият ми роман, “Мечтая за теб”. Тук познатите ни герои се разгръщат, преминават през нови житейски фази и предизвикателства, които ще изпитат нрава и ценностите им. Ще има нови запознанства и обрати, както и още гореща доза от това, което всички любители на любовните романи харесваме. Тук съм обърнала специално внимание на темата за новото начало, уповаващата надежда и силната вяра, които ни помагат да продължим напред след ударите на живота. Надявам се всеки читател да намери по нещичко за себе си измежду страниците на книгата ми, които случайно или не, този път са двойно повече от първия.

Ще те върна към първата книга, която издадохме – “Мечтая за теб”. Очакваше ли, че дебютът ти ще е толкова успешен?

Благодаря за високата оценка! Работих по книгата с голям трепет, на първо място, защото за мен това беше сбъдване на една голяма мечта. А когато нещо е важно за теб, то изисква специално внимание, отдаденост и последователност, за да го довършиш до край и да се превърне в реалност. И се гордея със себе си, че го направих. Имах и подкрепата на хората, които ме обичат – реално какво повече му трябва на човек, за да бъде щастлив? А, да. Доволни читатели и изцяло разпродаден тираж 🙂

Какво споделят читателите за “Мечтая за теб”?

Получих много положителни отзиви за първият ми роман. И то не само от близки и приятели, ами и от напълно непознати читатели, които са били привлечени по някакъв начин от историята. Те споделиха с мен, че книгата им е въздействала силно и че се чете на един дъх. Образите на героите и диалозите между тях са толкова реалистични, че те сякаш са били преки свидетели на действието и са го преживели заедно с тях. Някои читатели бяха дълбоко разтърсени от финала и ме питаха защо съм избрала да бъде такъв, докато други – бяха особено впечатлени от това, че е различен. Може би именно това спомогна, до голяма степен, тиражът на “Мечтая за теб” да бъде изцяло разпродаден, което може само да ме радва. От друга страна смятам, че винаги ще има търсене на любовни романи, особено от заклетите любители на жанра, към които причислявам и себе си.

Докато работихме по “Чакам теб” осъзнах колко много е израснала главната героиня – Никол. Израсна ли Емили?

Наложи ми се да израсна, за съжаление. Понякога живота ти поднася предизвикателства, за които не си готов, но някакси трябва да понесеш. Колкото и крехки да са раменете ти, трябва да се справиш с тежестта по някакъв начин, иначе просто биваш премазан. И тогава е момента, в който или рухваш до основи, или разбираш каква неподозирана сила се крие в теб. И всъщност нямаш друг избор, освен да продължиш да живееш живота си и да се променяш заедно с него.

Докато Никол вече гледа по друг начин на живота, желае да се утвърди и оставя любовта на заден план, Ана заема далеч по-незначителна роля в живота ѝ. Така ли е и в живота?

Всяка от двете сестри върви по своя житейски път и е може би някак естествено в един момент отношенията им да се променят. Никол се е фокусирала върху кариерата си, докато сестра ѝ най-сетне е открила любовта. Още в първата част се вижда колко различни, всъщност, са двете сестри (независимо, че се влюбват в един и същи мъж). Ана е по-свободомислеща и имулсивна, не се притеснява чак толкова какви последици могат да имат действията ѝ и умее да се наслаждава на живота с пълни шепи. Докато Никол е по-притеснителна, винаги премисля всичко (дори понякога повече, отколкото е необходимо) и сякаш има едни твърде идеалистични представи за света (от което често си пати). Но, преди всичко, те двете са сестри, обичат се и се подкрепят, макар и невинаги да споделят възгледите си за живота. Като цяло, семейните връзки са сложни, заради сблъсъка на характери и различната ценностна система на хора, на които в повечето случаи им се налага да живеят под един покрив. Но, когато има взаимно уважение и обич, взаимоотношенията успяват да се запазят добри.

Къде са любовта и романтиката? Имат ли място в днешния свят на забързано и заето ежедневие, когато човек дори не може да чуе мислите си?

Моето мнение е, че любовта и романтиката винаги трябва да имат място в нашия свят. Колкото и да е забързан и динамичен, е хубаво да намираме време и за красота, защото без нея сме изгубени. Тя е есенцията на съществуването и с нея битието става някак по-приятно и поносимо. Любовта е добро в най-чистата му форма. И всъщност, ако се замислим, тя винаги присъства около нас под една или друга форма – в очите на любимия човек, в грижите за близките ни, в добрите думи, в малките жестове на внимание, в искрените подаръци, в случайните усмивки, в топлите прегръдки, дори в цветята, които растат по улицата. Просто трябва да поискаме да ги видим и тогава ще забележим, че са там. А, понякога, ако имаме нужда от още мъничко красота, си купуваме нов любовен роман, който да ни пренесе в света на това най-велико чувство, за да го съпреживеем с героите.

Скоро очакваме и пролетно-летния брой на сп. “Дракус”, където имаш публикуван разказ. Би ли открехнала вратата каква е историята, с която участваш в култовото печатно издание на Явор Цанев?

Независимо, че се изявявам в друг жанр, аз съм голям фен на списание “Дракус” и производните му издания – имам ги почти всичките в библиотеката у дома и съм напълно съгласна с теб, че е култово. Освен любовни истории харесвам също така хорър, фентъзи и фантастика и преди няколко години участвах в конкурса на същото списание за разкази, вдъхновени от краля на ужаса – Стивън Кинг. Тогава за съжаление не попаднах сред одобрените автори, но, както се казва, имало е още хляб да изям, докато достигна нивото на онези, които заслужават да бъдат на страниците на това списание. Но, ето че и този ден дойде! В новият брой ще можете да прочетете и мой разказ на хорър тематика, носещ заглавието “Сън”. В него се разказва за едно момиче, което страда от инсомния и се опитва да намери причината за странните си видения нощем. Смятам, че човек никога не бива да се ограничава жанрово и много бих се радвала да бъда приета положително и от читателите на хорър и фентъзи произведения, по същия начин, както от феновете на романси.

Кои са любимите ти автори?

Има автори, които обичам да чета в свободното си време, но и такива, които ми оставят отпечатък и ме вдъхновяват да пиша истории след това. Както вече споменах, аз съм любител на различни жанрове и затова ще изброя доста разнообразни любими автори. Бих започнала с Толкин и най-великата трилогия за всички времена, Дж. К. Роулинг (независимо от спекулациите за гоуст автор); Филип Дик, Бредбъри, Азимов; ще продължа с гениалния Стивън Кинг и Нийл Геймън, а за десерт ще изброя и някои от любимите ми писателки на любовни романи: Колийн Хувър, Сюзън Елизабет Филипс, Марго Бъруин, Пенелъпи Дъглас, Елиф Шафак. Смятам, че във всеки един жанр има талантливи и достойни автори и произведения, които биха могли да обогатят читателя по един или друг начин, затова не бива да се ограничаваме и зачеркваме нито един от тях. Всеки автор има какво да каже на света, пречупвайки го през своята уникална перспектива. Затова винаги е интересно да видиш какво се крие и зад другите врати, вместо да се движиш по един и същи коридор.

Кога намираш време да се откъснеш от действителността и да развихриш фантазията си?

Когато нещо е важно за теб и ти носи радост и удовлетворение, е някак естествено винаги да намираш време за него. Светът на фантазията винаги ме е привличал, а когато потъна в него се появяват и прекрасните герои и сюжети, които след това се развиват във времето, превръщайки се в завършени истории. Всеки творец обожава това свое място и затова винаги намира време за него. Още повече, щом резултатът е доволни читатели и висока оценка от любителите на изкуството. А, това, всъщност е най-големият ни стимул да продължаваме.

“Чакам теб” е история, която среща сложните взаимоотношения в работен колектив, взаимовръзките между различните отдели и много лични отношения, чувства и емоции. От къде черпиш вдъхновението си? Случвало ли ти се е нещо подобно на това, което се случва на Никол?

Много хора ми зададоха същия въпрос и по отношение на първата книга 🙂 Не мисля, че се отъждествявам с главната героиня, още повече нямам сестри или братовчедки. Историята и в първата, и във втората книга е изцяло измислена, както и самите герои. Бих казала, че единствено някои моменти са вдъхновени от живия живот, но смятам, че това присъства в творчеството на всички автори под една или друга форма. При мен идеята обикновено се появява спонтанно, докато съм заета с нещо или си мисля за съвсем друго. Светне ли лампичката, обаче, е хубаво да имам лаптоп под ръка, за да запиша потока от думи, които напират под пръстите ми.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

На читателите на “ЛитДизайн” пожелавам да бъдат все така любопитни към опознаването на нови български автори и да ги подкрепят като си взимат книгите им. Това означава много за всички нас, защото влагаме душата си в това, което правим. По същият начин, по който го правят и редакторите на това издание. Благодаря ви, че сме в един отбор!

Желая ти здраве и успех на новата книгата, защото го заслужава! А защо не и …. продължение 😉

Благодаря ти! Със сигурност ще помисля за продължение на историята, защото героите са ми много на сърце, а и смятам, че има накъде да се развива още. Сигурна съм, че и феновете на първата и втората книга, които са успели да се потопят в атмосферата на разказаното, също ще поискат да има и трета.

Независимостта понякога струва повече. Ако ни четеш и следиш, подкрепи ни:
Банковата ни сметка (в лева/BGN)
“Юдизайн БГ” ООД
IBAN: BG37STSA93000027928343
BIC: STSABGSF
Банка: ДСК
Основание: Дарение