Космическа пародия: Истината за възникването на живота на Земята – Термо? Термо! Ставаш ли? – Моп замери спящия си приятел с една от кубинките си. – Ставай! Ще закъснеем за лекции! – Ей сега, де… – промърмори Термополус и се обърна на другата страна. – Хайде, де! Професор Глоуб пак ще ни мъмри – едно […]
Tag Archives: българска проза
Да те хванат бесовете Васил Попов Веднъж дядо го хванаха бесовете и го завлякоха в гората, та цялото село се вдигнахме и хукнахме да го търсим. Водеше ни, разбира се, комшията – до тоя момент той бе единственият, който твърдеше, че може да вижда бесовете. Питам го: “Абе, комши, ако видиш бесове, какво ще […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Макар че поради многобройните си задължения на Теодора рядко да ѝ се отдаваше възможност да излиза в гората, тя много обичаше разходките. Уж помагаше на Ербо да събира билки, но той си разбираше от занаята и се оправяше прекрасно и без нея. Тя просто искаше от време на време да се порадва на природата, да […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Нощни разходки“ – Филип Бакьов Миналото лято започнах да се разхождам късно през нощта. Това беше добър начин да се освободя от стреса на живота: най-угнетяващият, от които беше работата и опитите да бъда добър родител за дъщеря ми. Беше по-лесно през учебната година, когато тя беше на детска градина, докато аз бях на работа, […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]
Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар. Свърши ерата на тъмнината…. На това място попаднах случайно след една силна буря в морето. На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]
Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше […]
Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]
Появи се в малкото ни градче в един мързелив неделен следобед. Носеше малък сив вързоп на пръчка на лявото си рамо. Жълто-кафявият му опърпан костюм контрастираше с боядисаната му в червено брадичка, върху която се разливаше една дълбока и донякъде плашеща усмивка, червен нос и лешниково-жълти уморени очи. Ръцете му, облечени в снежнобели ръкавици, стискаха […]
Натискам педала до дупка. На магистрала като на магистрала. Префучавам покрай джип, който се движи по джанти. От прозорчето ми маха позната ръка. Усмихнатото и зачервено лице на шеф Такев се подава от шофьорското прозорче и чувам едно: – Сори, брат! – последвано от серия хълцания. Отминавам с вдигнат палец на ръката и продължавам с […]
Родена е на 2 септември 1980 г. в Русе. Завършва СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Фи
Михаела Методиева Здравейте! Аз съм Михаела Методиева от град Симитли, област Благоевград. На 18 години съм. Отличен ученик съм в 12 клас с профил ,,Хуманитарни науки“ в гимназията, в Симитли. Открих любовта си към писането в 8 клас и оттогава до сега не съм спирала да творя. Моята творческа биография би била дебел роман, ако […]
Мариана Бусарова Родена съм на 29.03.1974 година и живея в гр. Гоце Делчев. На 47 години съм. По професия съм счетоводител. Омъжена съм и имам две деца. Пиша поезия и проза от юношеска възраст, до настоящия момент. Публикувам предимно в електронни платформи и в собствения си профил във Фейсбук. Разказът ми „Ангелски криле” и повестта […]
Лина Михова Казвам се Цветелина Кирязова-Михова. Родена съм в Бургас , но живея от 15 години в Канада. На 33 години съм, омъжена, имам 3 деца. Дебютният ми роман „ На друго място, в друго време“ излезе през Март 2021. Докато работехме съвместно с издателство „ Многоточие“ участвах в техни конкурси и моите разкази попаднаха […]
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
Родена под знака на Везни, за нея Любовта винаги е била основен извор на вдъхновение и водеща тема в произведенията ѝ. Нейните романтични истории грабват сърцето на читател
- 1
- 2