Новини
Читалище „Искра-1964“, София, открива юбилейния си 60-годишен творчески сезон на 02.10.2023, понеделник, от 17:30 часа [...]
Continue reading
Конкурсите Новини
Първи национален конкурс “ За чиста и свята република”, организиран от е-списание “Литературен дизайн” и [...]
Continue reading
Конкурсите Новини
Е-списание “Литературен дизайн” и ПП “Пряка Демокрация” обявяват първи национален конкурс за разказ на тема [...]
Continue reading
Новини Разкази
АЗ СЪМ АНА! А АЗ СЪЩО СЪМ АНА! Криминален разказ по действителен случай. 3 часа [...]
Continue reading
За книгите и четенето Новини
За краткото време, откакто се занимавам с книгоиздаване, видях и две, и двеста. Клишето “корицата [...]
Continue reading
ПЪРВИЯТ У НАС РОМАН ПО КОМИКС, подпомогнат финансово от Национален фонд Култура. Очаквайте Първа книга на хартия до края на годината. Илюстрация – страници от комикса СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА 2. Художници – Манолов, Йорданов, цвят – Манолов, Фичерова. Проектът се издава от Исторически парк. Вече сме на страниците на Втора книга. Публикуваме я, така да се […]
Гълъбът Сони Димитрова Беше сутрин, една от онези, които със самото разсънване носят измечтана носталгия по юлските горещници. Студът ковеше всяко дърво и всеки камък с ледено настървение. Улиците, все още ухаещи на нощно терзание и несбъднати кошмари, тръпнеха конвулсивно от смразяващите пориви на януарския вятър. Вървях безцелно, безшумно, безпаметно. Само уличните плочки […]
Изповедта на стария меч Николай Гешев Разказът „Изповедта на стария меч“ на Николай Гешев спечели наградата „Златен Ирелевант“ през 2023 година. В него главният герой е мечът „Непобедим“. Разказът е част от сборника „Съдбоносни Времена“, издаден през 2020 година от издателство „Онгъл“ – Варна. Ножовете, произвеждани в днешно време, са по-остри и по-блестящи от […]
ДЖЕНЕРАЛ – Генерал, така ли?! – попита учудено Лео. – Генерал, Дженерал… – нещо такова. – Ама че тъпо име за такава игра. Нито е някаква стратегия, нито битки има… – К’вато и да е, имаш шанс да изкараш някакви пари с нея. Не е като да гледаш тъпите реклами и да чакаш в края […]
Моят любим герой- Малката русалка Моят любим герой е Малката русалка, но не тази обработената, напудрената, вкараната в стереотипа Дисни „принцеса“. А онази Андерсеновата чиста“душа“, вярваща в мечтите си, копнееща за истинска любови. Живеейки в два свята, тя не принадлежи нито на един от тях. Морското дъно е нейният дом, но там не се чувства […]
Обрати Историите започват по един начин и често завършват по съвсем друг. Понякога изобщо не завършват, а друг път дори не започват. За доброто и злото няма време, има хора. Всеки човек носи в себе си и едното и другото. Така стояха нещата и в семейство Владиславови. Времето у тях често беше като застояло, сякаш […]
МРАК – Миличко, иди и купи сладолед, че ми се е дояло. -Дояло ти се било! Време е за лягане, а ти сега си се сетил, че ти се яде сладолед. В цял свят хората знаят, че не трябва да се яде два часа преди лягане, а ти сладолед искаш! Посред нощ! -То, аз […]
Космическа пародия: Истината за възникването на живота на Земята – Термо? Термо! Ставаш ли? – Моп замери спящия си приятел с една от кубинките си. – Ставай! Ще закъснеем за лекции! – Ей сега, де… – промърмори Термополус и се обърна на другата страна. – Хайде, де! Професор Глоуб пак ще ни мъмри – едно […]
Да те хванат бесовете Васил Попов Веднъж дядо го хванаха бесовете и го завлякоха в гората, та цялото село се вдигнахме и хукнахме да го търсим. Водеше ни, разбира се, комшията – до тоя момент той бе единственият, който твърдеше, че може да вижда бесовете. Питам го: “Абе, комши, ако видиш бесове, какво ще […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Макар че поради многобройните си задължения на Теодора рядко да ѝ се отдаваше възможност да излиза в гората, тя много обичаше разходките. Уж помагаше на Ербо да събира билки, но той си разбираше от занаята и се оправяше прекрасно и без нея. Тя просто искаше от време на време да се порадва на природата, да […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Нощни разходки“ – Филип Бакьов Миналото лято започнах да се разхождам късно през нощта. Това беше добър начин да се освободя от стреса на живота: най-угнетяващият, от които беше работата и опитите да бъда добър родител за дъщеря ми. Беше по-лесно през учебната година, когато тя беше на детска градина, докато аз бях на работа, […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
Приливът по пълнолуние играе роля като един от процесите, движещи кръговрата на живота. В основата на този кръговрат стоеше воденица толкова голяма, че луната скриваше горния ѝ край по веднъж на всяко денонощие. Воденицата се извисяваше от ръба на море, чиито води тихо се стичаха надолу от края на света. Толкова солена беше морската вода […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Двете вишни поднасяха листата си на вятъра и той ласкаво ги милваше в желанието си любовта им да трае по-дълго от отреденото. Червеният плод не натежаваше достатъчно, така че на земята ѝ се налагаше да надигне влажните си пръсти, за да го целуне. При срещата на любовта доста червени вишни се търкулваха весело в тревата, […]
Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар. Свърши ерата на тъмнината…. На това място попаднах случайно след една силна буря в морето. На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]
Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше […]
Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]
Появи се в малкото ни градче в един мързелив неделен следобед. Носеше малък сив вързоп на пръчка на лявото си рамо. Жълто-кафявият му опърпан костюм контрастираше с боядисаната му в червено брадичка, върху която се разливаше една дълбока и донякъде плашеща усмивка, червен нос и лешниково-жълти уморени очи. Ръцете му, облечени в снежнобели ръкавици, стискаха […]
Натискам педала до дупка. На магистрала като на магистрала. Префучавам покрай джип, който се движи по джанти. От прозорчето ми маха позната ръка. Усмихнатото и зачервено лице на шеф Такев се подава от шофьорското прозорче и чувам едно: – Сори, брат! – последвано от серия хълцания. Отминавам с вдигнат палец на ръката и продължавам с […]