Избор Памела Мекушина По за̀ник слънце се прибира. Тя е гиздава Калина, припка бързо и глаго̀ли, ма̀тица си тайно моли: – Ра̀ча, майко, догодина сватба в двора да се вие. Да сме заедно с Бориса, тейко да не ме убие! – Глупава си ти, Калино, да се жениш за Бориса! Мѝгар не видиш наш […]
Ожидание Диляна Кирова Лелея аз със матицата своя да глаголя по заник слънце във убогия ни дом, съдбата си наорлен безутешно моля, да се завърна нявга даже лазешком. Че мигар харно е да си далеч в чужбина, Душата всякогаш дати е мърва и не е стидно да тъжиш за своята Родина да я […]
Речи ми, ма̀тицо Татяна Николова По за̀ник, ма̀тицо премъдра, па него сакам и мечтая. Мѝгар па съм я безпътна? За любовта ми он нехае. А я за него все глаго̀ля, и само он е у главата… Речи ми, ма̀тицо любима, стидно ли е да го сакам? Убога ли съм? Я не зная, […]
ДИАЛЕКТИАДА С ПЕТЕЛ ЗА НАГРАДА Тодор Билчев Раче да глаголи, нема с кого. Чак по заник людете излазят. Стиден и убог си беше много. А от ковид всичките се пазят. Той край матицата селска слезна, но наорлен го петел нападна. Мигар трябваше пак да си влезне, а нежели в матица да падне? […]
Просто песен Моника Стойчева Добър ден на вази искам днес да кажа и желая да глаголим с радост и любов. Красива приказка да ви разкажа за тоз свещен и тъй красив живот. Не рача само аз да славословя деня роден от цветната зора. Аз искам със добро да благословя мига край мен и вечността. […]
СТИХЪТ Маргарита Петрова От заник слънце обжарени – будуват трудни мисли пак. Пред стиден праг – от страх са спрели. Убог оброк ли ги събра? Не рача да редя Съдбата – в наорлени,лъстиви дни… Стихът глаголи всеобхватно! И мигар мрак ще го сниши? Разровиш ли го – мърва сипе. То матица е – […]
Стихотворението „Завръщане“ на Хари Спасов е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЗАВРЪЩАНЕ Хари Спасов На заник слънце вкъщи се прибирам, дори и грешните понякога се връщат. На прага стар глаголя и не спирам сълзи да роня в бащината къща. Студено е, немее пътната вратн́ца*, та мигар съм се нáдал** […]
Стихотворението „За нас“ от Катерина Ненчева е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“. ЗА НАС Катерина Ненчева Ех, Родино, ех, Българио, матица на тоя род, разреден сред четири граници, със живот – докрай убог. Не рачи да се поправи да потегли в права вяра – все катери през превали, през полета преминава… Не […]
Стихотворението „Час по български език“ донесе специална награда на Анна Петрова-Дюлгерова в конкурса „Забравеният език“. Час по български език Анна Петрова-Дюлегрова За час по Български се готви Иванова, на остарели думи ще изпитва днес, отново. На Радо пръв честта се пада да умува, че напоследък все му се лудува. „Кажи ми, Радо, изречение, в което […]
Стихотворението „Прощално“ на Милчо Петров е отличено със специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. Прощално Милчо Петров Ти, ма̀тице мила, не спря да ме молиш, от изгрев до за̀ник ти все ми глаго̀лиш да спра, да не ида хайдутин в балкана, макар и убо̀г, но при теб да остана, че пътят е […]
Стихотворението „Мост към родния кът“ донесе на Сияна Димитрова специална награда – отличие „Млад талант“. Мост към родния кът Сияна Димитрова Онова горестно и меланхолично чувство, наречено носталгия, отново натежало е в моята душа. Дълбоко забило своите прокобни и недоловими нокти и наорлено изхвърля всички надежди като неканени гости. Водовъртежът на живота неумолимо сграбчва […]
Стихотворението „Заръка за памет“ на Христина Главанова е отличено с трета награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. Заръка за памет Христина Главанова Наóрлен се вдига насреща и тътне Балканът щом в тъмни долóве е скътал отколешна мъка. Той помни…, но мигар бунтовна съдба се забравя, щом мърва го пари, тъй сякаш е стара заръка. […]
Стихотворението „Животът ни на обич е убог“ на Мария Панайотова е отличено с втора награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЖИВОТЪТ НИ НА ОБИЧ Е УБОГ Мария ПАНАЙОТОВА Андреева Когато от заника мървата стеле се леко и рачи небото звездици да палне в нощта, отгоре глаголи ми моята матица. Реква тя думите тежки и […]
Стихотворението „Страдалец“ на Диана Фъртунова е отличено с 1 награда в конкурса на издателство „ЛитДизайн“ и е-списание „Литературен дизайн“. Страдалец Диана Фъртунова По заник скитам се наорлен – в небето мърва се разстла, а аз глаголя с него зорлем, че иде ми да зарева. То мигар матица ще чуе, нежели тейко разбере как […]
(Посвещавам този стих на един прекрасен човек, който вече не е между нас, но остави дълбоки следи у хората, които го обичаха и ценяха!) Г.В. Цял живот се лутаме! С усилие белязани като гореща цев! В шарен свят живеем в изобилие, а после обедняваме. Без лев! Преливаме се в черно и във бяло – ту […]
Екипът на списание „Литературен дизайн“ се свърза с тазгодишния финалист, заел трето място в международния конкурс „Мили дуели“, и с удоволствие представя поезията на Юрий Лишчук. КОГАТО ВИДЯХ БОТОКСОВОТО МУ ЛИЦЕ Гледам входната врата. Стъпка напред и зоната на комфорт ще се взриви. Стъпка назад – и ще погълне изцяло. Никой не разбира какво може […]
„Рани“ – София-Константина Караиванова Жива рана – плът откъсната, бисерът Вардарски все кърви. Жива рана – плът откъсната, конникът Тракийски -окован. Жива рана – плът откъсната, непрежалима Мизия -скърби. Живи рани – все откъснати, незабравени във пепелта на времето. Живи рани – плът проядена… земя, граничеща със себе си. София-Константина Караиванова 139 Views
„Майка“ – София-Константина Караиванова “Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.” Закърмена със робска орисия сред счупените кръстове – вдълбани черкви, пожарищата, върволици тежки на робските кервани – пътя прашен. Откърмила чеда орисани, […]
Трудно ти пасват обувките на другите,тясно е в тяхната кожа …И някак си необично е да разбираме,че не всеки за всеки е нещо. Дали зад кривата вяла усмивкамъничко злоба прозираи уж проявяваш загриженост,но всъщност настъпваш и влачиш. Шепата милост изтичапрез стиснат ядно юмрук.Светци ли!?О, Боже – смири се– раздавачи оскъдно присвили очи…Но в очите на […]
Тази нощ сънувах, че те имами дълго в утрото аз плаках…Свършено е, как ще те бленувам!!!Как, кажи ми вечен ще те чакам…!? Ти си вече сън сънуван…и бил си мой, в ръце съм те държалаАз не исках…да те имам…Повече мечтата от деня ми ми е дала! Тази нощ сънувах, че те имам…Божичко – какъв кошмар!!!И […]
Натъпка ни времетодълбоко в джобовете си,прибрахме главиот звездите.Някой забранивсички простори.Един хоризонтизбяга във тъмното,качи се полекапо стълбитеи клекна пред наскато кучев очакване да го разходим.Но Рапунцел и принцътстояха във кулата,обикнали самотата си.Очите им свикнахас паяка на стената,пръстите рисувахасърчица по прахта.Хоризонтът на стълбитескимтеше, разкъсванот своите копнежи,но ние не искахме вечеда търсим врата… Рени Васева 92 Views
Забравила коя съм,тихичко умирах!Потънала във скърби,тихичко се губех! Достигнала предела,на оцеляване,внезапно се събудих!С болка, нямаща се! Ослепи ме светлина!Осъзнах!Била съм в ада,на себеотрицанието… И си спомних…моето си Аз!И се завърнах…Цяла…не съвсем… Оставих в ада онова,което безвъзвратно умря!Като феникс от пепелта,върнах се, по-силна! Гергана Христова 102 Views
Дъждът е толкоз ситен,като лунички по твоето лице,а ти се смееш, с усмивка на дете! Щастлива си, дъждът вали,и става някак свежо,стъмва се и ти си тръгваш тихо! Едва, когато те видяхсъс друг щастливаи тайничко му завидях, разбрах, луничките били сълзи!И плакала си не за себе си!За мен си плакала тогава! А аз реших, че […]
