Мария Димитрова – “Деногубци”

Деногубци

 

Ще зайде славата на вековете,

в които тука сме живели.

И тия висове от гром обзети,

ще глъхнат – веч осиротели.

 

Ще слезем в долина с химери,

остали след суетна врява.

Загърбили напрежни вери –

дали ще найдем мир тогава?

 

Дали ще възведе зарница

душите ни, от скръб сломени,

или с безмилостна десница

за казън Бог ще ни подеме.

 

Живя, гуля и смя се – доста!

Напреж  – отплата в тежкотия.

Сред мъхове и бели кости

що пирувà, от днес ще гние!

 

Шумуват призрачни шептежи,

минуват сенки без отрада.

Наместо дивните копнежи –

поруха, огън, плач из ада.

Мария Димитрова – “Деногубци”