Кина Маринова – “Избор”

ИЗБОР

Когато всички диреха спасение

и се разбягаха кой накъдето свари,

останах тук. Приех със умиление

децата ни да пазя от поквара.

 

Обръгнала бях аз на немотия

и силно исках допреди да зайда,

напук на казън и на тежкотия,

в отечеството смисъла да найда.

 

Поруха беше. Тъмнина. Мъртвило.

Но помнех аз защо съм тук остала,

разрових гнило дяволско котило

и борих се, работих до премала.

 

Утеха найдох в хубостите дивни

на моето „отечество любезно“,

в борбата не руших, а бях градивна.

Затуй останах тук – да съм полезна.

 

И йоще моят взор е тъй копнежен,

отправен е към бъдното с надежда –

там виждам възроден лика напрежен,

там светлина зад облака поглежда,

 

там чувам аз шептеж и виждам висове,

и гордост ме изпълва, и наслада,

че аз живях не за пари и бисове –

България е моята награда.