Поля Цолова - "България"

Поля Цолова – “България”

Поля Цолова – “България”

Във вените ми е остала

кръвта, на моите деди!

В сърцето ми блести кинжала,

пробождал български земи!

 

Каква бе тая казън страшна

във робство да не найдем дом?

В шептежа на клане безгласно,

деца да тичат без подслон.

 

Поруха свобода помете

и висовете срина в миг.

В калта пропадна и небето

видяло смъртния дръвник…

 

Момите дивни, обругани,

във кръв хоро играха пак.

Момци простреляни, във рани…

На кол глава- вместо байрак.

 

И тежкотия ни затисна,

старици давеха се в плач.

За майчица сираче писна

посече го един палач.

 

Да зайде – никой не помисли,

в душата си не беше роб.

Перущица възкръсна чиста,

Батак лежеше в собствен гроб.

 

Роди се Ботев! Левски тръгна

и даде себе си в курбан!

Балканът стана! Пушка гръмна!

И Шипка счупи боздуган!

 

Лъвът от знамето ни слезе,

Изправи се достоен, горд!

България му даде клетва,

и пламна робския затвор!

 

Гората тихо се разлисти

и пак се смееха деца.

Дочуваха се песни чисти,

за слава и за свобода!

 

Във вените ми е остала

напрежната, най-свята кръв!

Не може да ме спре кинжала

в сърцето си щом нося лъв!

 

Забравеният език 2023 резултати

203 Views
error: Content is protected !!