Tag Archives: валентинка

Възможно ли е някой да те открадне и да не те върне обратно, преди да настъпи горещото пладне, преди да говориш ясно и кратко? Преди да усетиш, че нямаш сърце, защото не си поискал да имаш. Преди да узнаеш, че като дете на обесник, си плод на това, на което сам си предвестник.   Възможно […]

Казвам се Генчо, но всички ми викаха „Кухото”, след тая история с Валентина, с която работехме в една  фирма. Нея пък я наричаха „Вал – бадемовото дръвче“, защото парфюмът ѝ имаше дъх на цъфтящо бадемово дърво. Бързо я опознах.  Още  от първия ден във фирмата тя се  държеше с мен строго дистанцирано и доста високомерно. […]

 – Хайде, колеги! Слизайте! Стигнахме! – изкомандва Анатолий, след като се протегна хубаво, че чак му изпукаха ребрата. Младите хора, към които бе отправен апела послушно заизлизаха от колите и започнаха да се разтъпкват. Бяха шарена група – момичета и момчета. Накъдето и да се обърнеха виждаха лозя. –  Толя, кой празник ще празнуваме сега?  […]

Днес той ѝ подари сърце от хартия. Никой никога досега не беше го правил. Сърцето беше малко с размерите на медальон и яркочервено. От дългото държане в ръката ѝ то се бе стоплило и част от червената боя бе попила в дланта ѝ. Когато разтвори пръстите си, върху линията на живота ѝ се открояваха бледите […]

Когато си на 30 плюс, притежаваш няколко котки и си необвързана, на пръв поглед най-големият ти проблем е как да си намериш гадже. Но само на пръв поглед. Стига баба ти да не е приела задачата за загаджването ти за мисия номер едно в живота си. Аз имам точно такъв проблем. Тормозът е системен и […]

Камъкът под ръцете ми пари, въпреки че слънцето вече залязва, докато мармаладените облаци се движат тромаво и бавно по небето, за да изпратят отиващия си ден. Въздухът ухае на сол и лято, а гларусите летят ниско над водата. От мястото, на което стоя птиците приличат на разхвърляни бели листове, които се носят плавно по вятъра […]

Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези усти нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо характерно за човека, с който общуваше – […]

Сърцето му тръпнеше, докато приближаваше към селището на „силните духом“ – „мутантите на мутанти“ – хора с необикновенни способности и разбира се, приятелката си Кора! Имаше да ѝ казва толкова неща! Да ѝ благодари за помощта в решителната битка! Да я прегърне… Обаче, се оказа поредното разочарование на проклетата експедиция по дъното на пресъхналото море! […]

Тя е като сладко, медено цвете. Само с един поглед ти идва отвътре да я откъснеш и изпиеш до дъно. Като паднал ангел тя разпръсква радост и надежда , докосвайки струните на мъжката душа. Толкова е крехка че я обикваш мигновено. Подхождаш с повишено внимание, защото е изящна и фина като статуетка, но тя не […]

Погледнах замислено към прозореца. Луната вече бе оставила своя отпечатък върху нощта и сега нежното сияние от сянката ѝ се разпростираше гальовно над перваза ми. Не обичах, когато правеше така. Най-вероятно щеше да остави поредната синина от вина, породена от поредния ми отказ да видя небесния ми посетител. Както всичките предишни пъти, Луната продължаваше да […]

– Абе, къде е Ачо? – Ачо изчезна. С времето тези реплики се превърнаха в поздрав на компанията. Ангел беше забавен и точен приятел, но понякога се скриваше. Все се палеше по нови хобита и ставаше трудно откриваем. Петър обикновено държеше връзка с него при по-продължителните епизоди. Приятелството им, датиращо от незапомнени детски времена, беше […]

Алармата на телефона изписука в синхрон със звънеца за края на работната смяна. Рени въздъхна облекчено, поизправи схванатия си гръб и изключи шевната машина. Стана от стола.  – Ленче, приключих. Ще се видим утре. – махна към бригадирката  и тръгна към съблекалните.    Днес Рени бързаше. Обикновено се спираше и разменяше по някоя дума с […]

Не е ли магия, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го […]

Годишнината от бала. Кръгла годишнина, четиридесет години. Валентина с огромно нетърпение чакаше срещата на класа. Купи си тоалет, аксесоари, дори и специален парфюм за случая си купи. Денят дойде. А сега не ѝ се ходеше. Всичкото трепетно очакване, което пърхаше в мислите ѝ от месеци, се изпари безследно. Незнайно откъде я връхлетя една печал, една […]

– Уважаеми колеги, скъпи приятели,… добре дошли на фирменото ни парти по случай Новата 2022 година! – приветствено подхвана г-н Донев. – Пийвайте, хапвайте, забавлявайте се и… не забравяйте да окачите своето новогодишно желание на вълшебната ни елха! Пожелавам ви „Приятна вечер!“. Наздраве! – тържествено вдигна чашата си той и се ухили до уши. – […]

Те седяха един до друг на малко диванче в ъглово сепаре, в една красива градина, в началото на едно лято, което щеше да бъде много различно и за двамата. Вечерта отдавна дойде и ги обви в кадифената си прегръдка. Приласка ги и ги скри от всичко наоколо, от целия свят. Обичаха това място – то […]

Аз може да съм ти. Бих могла да съм твоята сестра, приятелка, братовчедка…дори майка. Аз съм ти, но в  този момент съм неговата съпруга. И така ще си остане. Всяко начало е красиво, вълнуващо, вълшебно. Любовта те прави неразумен, но ти харесва. Вярваш, че можеш да постигнеш всичко и то само заради окрилението, което ти […]

Венецианска древна маска на лицето сложих в бал за празник на душата разголена съм в капка кръв сред тишината ръце попиващи безумни ласки под небето   Зад стени на нощните локали тясни плъзнаха към мен от сенките така неясни и плът туптяща, бързо изпотена под плащ на черност, до болка съкровена   Със страст за […]

С прашинки от безбройните звезди, в небето името ти пиша… Сърцето ми плахо ти шепти. А, душата ми пред тебе се съблича…   Като с огнен пламък, ти запали в мен любовна искрица. И с неустоими ласки ме избави  от живота ми в тъмница.   Погледна ли в очите ти, виждам цялото северно сияние. О, […]

Тръпнещо сърцето ми замира като камбанен звън в очакване на оня миг, когато, в съзвучие със пролетта, ще разцъфтят напъпилите клони. И като в жертвеник ще сложа копнежа по недостижимото. Ще замълчи сърцето ми стъписано пред изгрева на бъдни дни и ще открива нови, незнайни ширини. Светът прекрасен ще е пак и необятен в залеза […]

Заето ли е мястото? И от кога си тук в това черешово кресло на връх вселената –  с тези керемидени поеми, които си подложил под небето ни,  за да не те тревожи залезът, когато се  прибирам у дома, когато звездите вместо мене са константи, но не са тъй сладки, нито имаш този навик да будуваш […]

Между силата на характера и мисълта на сърцето. Говори ми с него, не за любов, а за това колко синьо е небето. Гласът му да чувам и с него да се лекувам.   За живота ми се говори. за времето, което е минало, за целите, които имаме от деца.   За ритъма на любимия ми […]

Потънах аз тъй бурно във мечтите, сляха се за мене нощите и дните ах, как не искам пак да съм сама… Изгубих си спокойствието и съня ах, как не искам пак да страдам… Не искам всичко пак да е лъжа! Ела при мен и хвани ме за ръка! Докосни моите пръсти със своите и през […]

Изтрих линиите на ръцете си и дълбая нови по-дълбоки, по-кървящи, да стигат чак до вените, дано се пресекат с твоите, но костите ни не съвпадат, ставите ни се разминават и танцът ни изглежда смешен. Ш*баното лято е лъжа, за оптимисти, зимата никога не ни напуска изцяло.   Автор: Лидия-Ива-Нова 126 Views

Страхувам се да те докосна. А може би си сън? Един поглед само и в Душата ми ще стане Пролет. Страхувам се да те обикна, че като дойде Есента ще ми останат само пожълтелите листа. Страхувам се, но искам да те има, че идва  във живота Зима и без теб ще съм съвсем сама…   […]

Дълбоко небе. Дните намаляват, часовете… Ръцете ти – в ръцете ми. Следобед танцуваме бавно върху мокра трева до голи дървета. Лъчи целуват земята студена. Тих шепот, прощални викове и хризантеми. Сухите листа – вятърът ги духа!    Безнадеждно е, но часовникът не спира. Добавя на човешкият кантар премълчани думи, неразбиране и страхове отново… Кога ще […]

Ти никога не ще признаеш, че все към мене мислите ти тичат. На нелюбов ще си играеш, но тайно ще шептиш, че ме обичаш. Не ме целуваш под имела и пръстен на ръката ми не слагаш. Но си  до мен. Със теб съм смела –  ти в  изпитанията ми помагаш. Не ще получа валентинки, цветя, […]

Любовта се промъква тихо, на пръсти без да я викаш – така, изведнъж пеперудено лека, тих слънчев лъч, капчици чиста роса медоносна… И пробужда светът посивял – малко цветно петно в сивотата. Не е необходим Св. Валентин, за да сме влюбени – някак си е фалшиво. За мен вечната любов е тази, която те кара […]

Мое синьо пристанище, бряг от усмивки, струна  в душата ми,  зора  във  очите.   Мое перо вдъхновено, в стих кадифен моя мисъл, шепот тих на сърцето, изповед моя пречиста.   Извор животворен, жажда за обич, мисъл блажена, пулс разтревожен.   Моя сълза бисерна, грях искан в сън сладък, дъх мой наситен, с огнедишаща лава.   […]

Понякога, когато заглъхна след среща с големия град   и само тиха нощ ме обгръща аз се вслушвам в сърцето си пак.   Понякога то ми говори. Говори за чудни неща.   И ме смайват словата омайни и кънти във почуда  света.    Понякога то е сърдито. И вена се пръска една.    А после […]