Обречени

С прашинки от безбройните звезди,

в небето името ти пиша…

Сърцето ми плахо ти шепти.

А, душата ми пред тебе се съблича…

 

Като с огнен пламък, ти запали

в мен любовна искрица.

И с неустоими ласки ме избави 

от живота ми в тъмница.

 

Погледна ли в очите ти,

виждам цялото северно сияние.

О, колко дълго те копнея и колко много те жадувам…

Теб – мое сладко обожание!

 

Тук буквите изписват

редове от чувства – неизречени.

Горящи погледи ликуват,

аз и ти в едно – обречени!

 

С прашинки от безбройните звезди,

в небето името ти пиша…

Сърцето ми плахо ти шепти.

А, душата ми пред тебе се съблича…

 

Автор: Михаела Методиева

40 Views