С прашинки от безбройните звезди,
в небето името ти пиша…
Сърцето ми плахо ти шепти.
А, душата ми пред тебе се съблича…
Като с огнен пламък, ти запали
в мен любовна искрица.
И с неустоими ласки ме избави
от живота ми в тъмница.
Погледна ли в очите ти,
виждам цялото северно сияние.
О, колко дълго те копнея и колко много те жадувам…
Теб – мое сладко обожание!
Тук буквите изписват
редове от чувства – неизречени.
Горящи погледи ликуват,
аз и ти в едно – обречени!
С прашинки от безбройните звезди,
в небето името ти пиша…
Сърцето ми плахо ти шепти.
А, душата ми пред тебе се съблича…
Автор: Михаела Методиева