Разсъмване

Reading Time: < 1 minute

Тръпнещо сърцето ми замира

като камбанен звън

в очакване на оня миг, когато,

в съзвучие със пролетта,

ще разцъфтят напъпилите клони.

И като в жертвеник ще сложа

копнежа по недостижимото.

Ще замълчи сърцето ми стъписано

пред изгрева на бъдни дни

и ще открива нови, незнайни ширини.

Светът прекрасен ще е пак

и необятен в залеза на дните.

Едно разсъмване, което ни дели

от вечността, наречена безмълвие.

 

Автор: Стефка Андреева

 

101 Views