Стефка Андреева

Стефка Андреева
Стефка Андреева

Стефка Андреева

Стефка Андреева е съвременна българска поетеса.
Родена през 1952 г., член на Съюза на свободните писатели в България, завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, дългогодишен сътрудник на вестници и списания, журналист, рецензент, коректор и редактор, библиотекар, преподавател по БЕЛ, автор на множество материали за онлайн издания, блогове и текстове за уебсайтове.

Пише стихове от ученическите си години, но публикува творбите си по-късно и става известна със стихосбирките си „Капки смола“ (2002 г.), „Орис“ (2004 г.), „Неизречените думи“ (2014 г.), „На стъпки от себе си“ (2016 г.). Наградена със званието „Народен будител 2014 за поезия“ за „Неизречените думи“ от ССПБ.

През 2020 г. издава „Призрачна луна“, съдържаща циклите „Книгата на живота“, „Отломъци -2“ и „Земя на гордите българи“, с която трайно утвърждава присъствието си в съвременната българска поезия.

Нейни произведения са публикувани в местния и националния печат, в антологии като „Графити“ (2018 г.), „София, моя любов!“ (2016 г.), „Отражения“ (2015 г.), „Културна палитра“ (2014 г.), „Светоусещане“ (2013 г.), „Съзвездие“ (2010 г.), „Извън гравитацията“ (2006 г.), сборника „AQUA“ (2018 г.), алманаха „Ирин-Пирин“ (2009 г.), многократно в сп. „Литературен свят“, в. „България Днес“ и много други. Редовно участва в различни поетични конкурси (напр. Национален поетичен конкурс „Златен Пегас“), в ежегодния „Есенен салон на поезията“ още от първото му издание през 2008 г. с различни стихове, както и събития от литературния живот в София, България и чужбина (напр. Международен фестивал „Мелнишки вечери на поезията“).

До 2020 г. пише основно стихове, но проявява своя талант в прозата и публицистиката като публикува произведения в сп. „Литературен свят“ още през 2013 и 2018 г. Проявява професионален интерес в областта на детската поезия и прозата (в частност разказ, исторически роман, повест), като се стреми да се развива и постоянно разширява своите умения и мироглед. Признава, че познанията ѝ по руски и славянски езици са от съществено значение за оформянето и развитието на творчеството ѝ.

За Стефка Андреева писането на поезия е едно непрекъснато пътуване към хоризонта, който се отдалечава напред пред пътника без никога да бъде достигнат от него. Той само го съзерцава и се стреми да го докосне без да осъзнава, че този хоризонт е всъщност някъде в самия него.

Поезия:

„Разсъмване“

29 Views