На връх вселената

Заето ли е мястото?

И от кога си тук

в това черешово кресло

на връх вселената –

с тези керемидени поеми,

които си подложил под небето ни,

за да не те тревожи залезът,

когато се прибирам у дома,

когато звездите вместо мене са константи,

но не са тъй сладки,

нито имаш този навик

да будуваш с други вместо с мен.

Страхуваш ли ли се,

че ще пропилееш този сън

в бръшняната прегръдка на Аляска,

в прахоляк под свистящи гуми някъде в Найроби?

Къде отсяда слънцето,

когато се загубим?

И как се връща любовта обратно?

А може би ще ми отстъпиш малко място,

а може би ще станеш

леко сънен, малко похотлив,

раздирайки завесите на утрото, на скритата причина да играя

отдалечаване, привличане…

Изгряваме!

И най накрая ще се осмелиш

да имаш всичко,

поне един единствен път,

когато те желая.

453 Views