То тупти, но в чужди гърди

Понякога,

когато заглъхна

след среща

с големия град

 

и само тиха нощ

ме обгръща

аз се вслушвам

в сърцето си пак.

 

Понякога то

ми говори.

Говори за

чудни неща.

 

И ме смайват

словата омайни

и кънти във почуда 

света. 

 

Понякога то

е сърдито.

И вена се пръска

една. 

 

А после заглъхва

за дълго

и пулс 

се усеща едва.

 

Така си говорим

със него,

за безброй тайни си

наши неща.

 

Признавам, че

в нашата дружба

то определя

реда.

 

Но не мислете, 

че то ми е вярно.

То мира не дава, 

уви.

 

И има дни,

в които съвсем

безпощадно

сама ме оставя дори. 

 

Тогава с бездна

в гърдите

проклинам

света и боли

 

и зная, че 

този предател неверен

се е сгушил там нейде

в нечии чужди гърди.

 

Такава тишина и глухият

ще проглуши.

 

Автор: Персефона Коре