Потънах аз тъй бурно във мечтите,
сляха се за мене нощите и дните
ах, как не искам пак да съм сама…
Изгубих си спокойствието и съня
ах, как не искам пак да страдам…
Не искам всичко пак да е лъжа!
Ела при мен и хвани ме за ръка!
Докосни моите пръсти със своите
и през на сърцето завоите
ще усетиш магия прекрасна,
потичаща през нас…
И на тази магия знам, не само аз съм подвластна,
за това готова съм да се хвана на бас…
Какъв си ти – сън ли си или реалност?
Истина ли си или баналност?
Исках аз да срещна някой в този свят,
да ме прегърне и парченцата ми счупени в сърцето
в едно цяло пак да ги превърне!
Искам да усещам твоя аромат…
На любов зараждаща се вътре в нас…
Ела и бъди моя верен компас…
Моя пристан, не моя тревога!
Да бъдеш мой аз само се моля…
Дали си това, което чакам цял живот?
Ела и покажи ми и под този небосвод…
Нека да бъдем двама щастливи, ако така е отредено,
защото това специално е, необикновено…
Поне за за мен така е и моята душа го усеща…
А сърцето бие в мене горещо…
Автор: Вероника Павлова