Автори
Казвам се Людмила Данова и съм от София. Пиша от дете, поезията е моята първа [...]
Continue reading
Uncategorized
АЗ СЪМ АНА! А АЗ СЪЩО СЪМ АНА! Криминален разказ по действителен случай. [...]
Continue reading
Новини Спартак. Романът
ПЪРВИЯТ У НАС РОМАН ПО КОМИКС, подпомогнат финансово от Национален фонд Култура. Очаквайте Първа книга [...]
Continue reading
Аутопсия на времето Новини
Георги Борисов – “Ще бъда сам море…” Интервюто, което ще прочетете е откровено пристрастно, но [...]
Continue reading
Новини Спартак. Романът
ПЪРВИЯТ У НАС РОМАН ПО КОМИКС, подпомогнат финансово от Национален фонд Култура. Очаквайте Първа книга [...]
Continue reading
Казвам се Стоян Бончев, на 35 години. Роден и израстнал в град Варна. Образованието ми е компютърни науки, придобито отново близо до морския бряг, но не на Черно, а Балтийско море. Пиша от десет години, предимно софтуер. В свободното си време обичам да спортувам и да разказвам истории. Понякога записвам някои от тях. Разкази: „Цимент“ […]
Родена е през 1967 година в Перник, където живее и до днес. Завърва ЛПО „Администратор-документалист“ със стенография и машинопис и Техникум по електротехника. Дълги години работи като електрончик в „Стомана Индъстри“ АД – Перник. Сътрудничи в редица български наши седмичници и ежедневници. Има печелени награди от национални конкурси у нас и в чужбина. Издадени стихосбирки: […]
Дюли, индрише и вино Две дюли, индрише и чаша вино… Смалена, мама – до прозореца. До нея паяче плете години и сякаш тихо-тихо й говори. А тя очаква стъпките на татко и моите, прегърнали света. Денят извезва приказка за кратко и бавно-бавно иде пак нощта. Звездите слизат, да отпият вино и в синкав полумрак да […]
Стела Костова е родена на 06.09.1975 г. в гр. Варна. Завършва средното си образование в родния си град, а висшето си образование в Технически университет в гр. Варна със специалност „Социален мениджмънт“. Първата ѝ поетична книга „Сънища за сбъдване“ излиза през 2019 г. През 2020 г. излиза и втората ѝ стихосбирка „Хляб по безлуние“ от […]
ХЛЯБ ПО БЕЗЛУНИЕ Хлябът е втасал, пещта сгорещена, на прага ми седна безмълвна нощта. Посивяла, бездомна, от глад изтощена за залъче хляб, подари ми луна. Поканих я вътре – премръзнала, бледа. Налях ѝ от ланшното вино за цвят. Дори Богородица дълго я гледа, а хлябът търкулна свещен аромат. Сам Бог го разчупи, […]
Заразена Не се имунизирах срещу теб. Изцяло подцених опасността. Разчитах на вроден имунитет при първи челен сблъсък с болестта. Но ти премина всичките стени. Разби сигурността на пух и прах. И в моето сърце се настани напълно непознат до вчера страх. Симптомите са ясни като ден – треперя, изпотявам се, не спя. Стомахът – свит, […]
Родена съм през 1987г. в гр. Пазарджик. Завършила съм Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в родния си град. Първото си висше образование получих във ВУАРР, със специалност „Стопанско управление“ . В момента уча в МУ Пловдив със специалност „Медицинска сестра“. Имам една издадена стихосбирка „Колко трябва на една жена“. Пиша от 7-годишна. Първите ми две стихотворения […]
ДЖЕНЕРАЛ – Генерал, така ли?! – попита учудено Лео. – Генерал, Дженерал… – нещо такова. – Ама че тъпо име за такава игра. Нито е някаква стратегия, нито битки има… – К’вато и да е, имаш шанс да изкараш някакви пари с нея. Не е като да гледаш тъпите реклами и да чакаш в края […]
Христина Мачикян – стихотворения Ангелска заръка Тази вечер небето е толкова звездно, че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен. И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе малък ангел – вестител на нашия утрешен ден. Ще притвори криле – бяла нежност от лъч изтъкана и навярно ще блесне в окото […]
Христина Мачикян – Автобиография Казвам се Христина Делчева-Мачикян, родена съм в Пловдив, където съм завършила Средно музикално училище, а по-късно и Музикалната академия в същия град. Понастоящем живея и работя в град Кърджали, където ръководя Школата по изкуства към Дом на културата и преподавам пиано. Интересът ми към поезията датира от ранна детска възраст. Първите […]
Моят любим герой- Малката русалка Моят любим герой е Малката русалка, но не тази обработената, напудрената, вкараната в стереотипа Дисни „принцеса“. А онази Андерсеновата чиста“душа“, вярваща в мечтите си, копнееща за истинска любови. Живеейки в два свята, тя не принадлежи нито на един от тях. Морското дъно е нейният дом, но там не се чувства […]
Обрати Историите започват по един начин и често завършват по съвсем друг. Понякога изобщо не завършват, а друг път дори не започват. За доброто и злото няма време, има хора. Всеки човек носи в себе си и едното и другото. Така стояха нещата и в семейство Владиславови. Времето у тях често беше като застояло, сякаш […]
СЛЕД БРЕКЗИТ Разбра ли новината, човече: България има зенит желан – на първо място в ЕС сме вече по брой на коли с десен волан * САМ Е АЛЕКО Както близко, тъй и надалеко бая простотия има навред. На “Витошка” сам стои Алеко – край него крачат Ганьовци безчет. * ОПАСЕНИЕ Щом сме на […]
Моят любим приказен герой – Гергана Христова – Веселинова Моят любим приказен герой е от приказка, която не съществува. И изобщо не е приказен. „Имало едно време“! Така започват всички приказки! То едно време е имало много работи! Има и сега! Ще има и след…сега! И все ще казват „Имало едно време“! Моят герой е […]
Стихотворения от Диляна Веселинова ИН-ЯН Ако пиша на бялото с бяло, само Господ би виждал луличките. Затова ще си взема от черното на човешкото преходно тяло. Затова всяка сутрин обличам си цветни думи и шапка от мисли: пъстроцветна излизам на влажното черно-бяло шосе с много линии. И по пътя ме срещат различни […]
Веселин Янков Веселинов (1989) е роден в гр. Сливен. Доктор по клинична психология (СУ „Св. Климент Охридски”), негови научни статии са помествани в сборници на университета. Работи като училищен психолог в ПГТЕ „Хенри Форд“ и като хоноруван преподавател в НБУ. Награждаван е в множество литературни конкурси: „Лирични гласове”, „В полите на Витоша”, „Боян Пенев”, „Георги […]
Това четиво е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура Илюстрация: Манолов; цвят: Домузчиев. Използваме рисунки от автора и екипа му, създадени за комикс-албума СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА, издаден от Исторически парк. Теодор Манолов СПАРТАК. РОМАНЪТ Част 11 Глава II БЪРЛОГАТА НА ХРОМИЯ 94 г. пр. Хр. Ковачницата в Еге 32 Ковачницата на Бититралис – […]
Лъчите на короната Имало едно време, отдавна, но не чак толкова, далече, но не прекалено, едно малко кралство, наречено Кастерган. Китни речни клисури прорязвали снежнобелите му планини, а между тях като изплакани от мъка сълзи се спотайвали кристално сини езера и скокливи водопади. Преливащи от златист пясък пустини се простирали между огненочервени вулканични кратери и […]
Отражение Настъпи утрото. Отворих прозореца, за да се освежа и позволя на сетивата ми да се хармонизират с новия ден. Рижко нежно се намести в скута ми. И двамата обичахме ранните утрини преди улиците на града да се изпълнят с шум, прах и глъч.. Все още нямах конкретни планове. Оставях деня бавно да се роди […]
РЕКАТА, ЧАСОВНИКЪТ И ДЕТЕТО МАЙКАТА И ВРЕМЕТО Имало едно време една река. Всъщност имало много реки и много времена… Но сега ще ти разкажа за една от тях. Бил топъл летен ден. Едно момиче отишло при реката и седнало край нея. Заплакало… То било много тъжно. Било свидетел на твърде много скандали, страхувало се […]
Старото радио Днес се чувствах добре и бях в отлично настроение. Даже кракът почти не ме болеше и можех да правя доста дълги разходки с любезното съдействие на една канадка. Не, не жена от Канада, а е една особена бастуноподобна патерица. Наскоро се оперирах и сега бавно се възстановявам, тоест безделнича. Отидох на балкона, за […]
Казвам се Георги Даракчиев и живея във Велинград. Завършил съм медицински колеж, но основно съм работил в печатарския бранш. Започнах да пиша разкази през 2013 година, предимно в жанра научна фантастика, но не обичам строгите разграничения и често сливам елементи от различни жанрове. Голям почитател съм на Реймънд Чандлър, братя Стругацки, Сергей Лукяненко, Стивън […]
РЕКАТА И ЧАСОВНИКЪТ Имало едно време една река… Всъщност има много реки и много времена. Всяка река отмерва Времето, неизменно. По-вярно и точно от часовник. Дори от швейцарски… Но нека ви разкажа накратко една история. Моята история. Или поне част от нея. Нека побързам да я разкажа, защото Времето е непредвидима категория и шега с […]
Казвам се Девора Стоянова и съм от София. Главата ми вечно витае в облаците, където намирам всички идеи за разкази и книги. Завършила съм „Етнология“ и „Културна антропология“ в Софийския университет, които доста ми помогнаха да разбера човешката природа, за да мога да я пресъздавам в творбите си. Занимавам се с писане от няколко години, […]
Коледа в мъгла Алекс се опитваше да си спомни последната Коледа, която е прекарал спокойно със семейството си. Не беше особено голям фен на този празник. Цялото това суетене и истерично пазаруване около коледните празници страшно го дразнеше. Но въпреки това тази година Алекс бе решил да празнува със семейството си както му е редът. […]
„Принадлежност“- Ваня Неделчева Йорданова – Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем! Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес […]
„Реванш“ – Ваня Неделчева Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в […]
Казвам се Николай Т. Гешев, роден във Варна 1967 година. Завършил ВНВМУ „Н.Й.Вапцаров“ през 1991 година. От тогава до 2018 година плавах на борда на търговски кораби по цял свят като капитан. След установяването си на брега започнах да публикувам написани по време на плаванията ми разкази и повести, под литературния псевдоним Един Скитник. През […]
Доброто и злото в днешното общество /есе/ Човекът е достигнал интелектуалното развитие да може да се пита защо и как е тук. Така се е зародила и философията – от жаждата ни да знаем и да съдим. Има едно есе на Марк Твен „The damned human race” 1905 година, в което се засяга идеята […]
Силата на мита Оракул славен, хитроумен Каза следната мълва: Че сляп герой разумен Има мъчната съдба Горгона Медуза да сломи Тръгва той от боговете воден Ето стига вече Горгоната с погледа студен И кръвта спира тече. Ала сляп нали е той Няма как да види Усеща я само, говори й славния герой […]