Tag Archives: лирика

Геолина Стефанова

Геолина Стефанова

Геолина Стефанова …?! Тя е … Прашец от пиния, четири листенца щастие, слънце в клоните на трепетликата, соната… В си бемол … И още – учителка, поетеса, жена и майка… както много други. :)))))) Някой, от приелите близо до сърцето си моите стихове, бе написал още – „ Тя прилича на момиче, затворило в очите […]

Любовта не е за нас от Ана Драг

Любовта не е за нас от Ана Драг

Любовта не е за нас Не е това! Нашето е друго! Ние не се смеем заедно! Ние се разплакваме един друг! Ти не ми купуваш плюшени мечета от панаира! Аз не готвя топла супа! Не плащаме сметки и не се караме за глупости! Не се ревнуваме и не си държим сметка кой къде е и […]

Стиховете на Ивалина Пенчева

Стиховете на Ивалина Пенчева

Ти виждал ли си
как морето може да целува
и как влюбено по детски се вълнува,
щом диханието си слее със брега?

Стиховете на Веселин Веселинов

Стиховете на Ивалина Пенчева

Абаносовите меандри на тялото ти
с екзотичната своя извивност –
енигма
греховна –
неволно събуждат у мен:
чревоугодника,
скъперника,
похотливи

Стиховете на Боряна Богданова

Имам само две ръце и твърде много чужди,
които ме дърпат за душата.
Изпуснах нещо, знам, че съм го изпуснала.
Дали живота, който можеше да имам,
или избора, който не довърших.

Стиховете на Весела Алегрия

За две секунди може светът ти да се срине.
Мечтите ти някой да захвърли в калта.
Не бой се! Раната ще мине.
Отново ще изправиш ти глава.

Стиховете на Крадецът

Нощта – странна, блудкава, разсеяна,
през тази пролет е необяснимо сляпа,
катран акостирал е в небето над океана,

Стиховете на Ани Валс

Стиховете на Ани Валс

Искам да се изгубя.

В очите ти.

В ръцете ти

и всичко, което да ни свързва

да е дъхът, който си разделяме.

Вдишвам от теб.

Вдишваш от мен

и е толкова хубаво,

че няма стени, които да ни разделят.

Имам въздух като за няколко живота.

Стиховете на Ана Драг

Поезията на Ана Драг

Кралят е гол и ний сме идиоти! Вдъхновено от творбата на Христо Ботев „ В механата“ и напомнянка от Д-р Волфганг Водарг за старата приказка на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя“. Кой ли чува гласа на детето?! Кой ли изобщо ще го послуша?! Дали не стана време да спрем?! Да спрем с глупостите, […]

„Дали? Дали?“- Виктория Баръмова

Дали? Дали?"- Виктория Баръмова

Дали помогна наш`то мълчание…Дали!? Дали – щом изпитваме вина?И без това във мъничка Българияе пълно със нетрезви…И БЕЗ ТОВА! Със трезва мисъл, глас И в буря –живее сe! Не в тишина и в полутонЗатова, не малко, чувствам се изгубена –във моя собствен, скромен дом… Дали помогна скътания залък –в килера със стотачка във буркан…?Явно не, […]

„Да те обичам – закъснях!“ – Виктория Баръмова

“Да те обичам – закъснях!” – Виктория Баръмова

На вълните болни, дланите изстиват.Закъснях да те обичам! Закъснях!Изплакани листа в очи събирам.Кратка есен съм! А лято… И не бях! Завържи ръцете ми, сега болят –без теб гори дълбоки как разсичат.А колко тъжно празен е светът… –на премълчаното, без път „Обичам“! Поглед – два и вечно сбогом…!Усетих ласката ти в куплет! Едва един…Тръгвам си! И […]

„Забравила коя съм“ – Гергана Христова

“Забравила коя съм” – Гергана Христова

Забравила коя съм,тихичко умирах!Потънала във скърби,тихичко се губех! Достигнала предела,на оцеляване,внезапно се събудих!С болка, нямаща се! Ослепи ме светлина!Осъзнах!Била съм в ада,на себеотрицанието… И си спомних…моето си Аз!И се завърнах…Цяла…не съвсем… Оставих в ада онова,което безвъзвратно умря!Като феникс от пепелта,върнах се, по-силна! Гергана Христова 29 Views