Новини
Александър Алексиев е млад и талантлив човек, който гори във всичко, което прави. И, повярвайте, [...]
Continue reading
За книгите и четенето Новини
Изследване на Университета в Кеймбридж съвсем скоро определи колко е оптималното количество четене, за да [...]
Continue reading
Поезия
*** пръстите на дъха тигалят всичко зло в менгалят ме, цялата съм в пленгалят, чакат [...]
Continue reading
Автори
Казвам се Хелин Велиева, на 20 години съм и следвам „Приложна лингвистика“ във Великотърновския университет. [...]
Continue reading
Новини
Благодарим на всички, които се включиха в литературния конкурс “За чиста и свята република” – конкурс, [...]
Continue reading
Любимият приказен герой на Вероника Иванова Да извикам в съзнанието си любимият образ от детството се оказа по-сложна задача, отколкото предполагах. Може би, защото държах да е наистина любимият, а съм се превъплъщавала в толкова много. Сред всички обаче винаги неустоимо са ме привличали мълчаливите девойки, като се започне от кралицата, която дава всяко новородено […]
Казвам се Вероника Иванова, мога да кажа, че за мен творчеството е онова съкровено пространство, онази тайна градина, в която думите са лечителни” – така започва своето представяне участникът, заел трето място в категория “Проза” на конкурса “Забравеният език. Прочетохте ли разказа “Приказна есен“? Ако още не сте го сторили, направете го, за да разберете […]
Майчина клетва Вероника Иванова Не рачи матица от одъра да стане, нежели работа и песен да хване. „ Син ми вика, по заник за оръжие се хвана… Мигар мога аз Спокойно да стана?! Стидно е, аз да живея, аз да глаголя, и песен да пея, да храня телото си престарело, щом той няма ни залък, […]
Приказна есен Вероника Иванова Разказът е носител на 3 награда в конкурса „Забравеният език“. Момичето се криеше под шарения си бариш, плах като малко птиче, поглеждаше през ресните му и ситнеше по пътя, като изглеждаше, че сякаш не стъпва, само леки облачета прах, като въздишки се носеха след нея, а устните й мълвяха: -Майко, матице.. […]
Убежище за съвестта Песента на майките останали без синове заглушава с тишина сирените. По флаговете им с изтрити цветове, черното поглъща всичко. В молитвите си, майките останали без синове отново ги прегръщат на границата между световете… Ще свидетелстват после сирените за последния палач на съвестта, срещу която няма убежище. Автор: Вероника Иванова 295 […]
Пролетна надежда Ще дойде пролетта и ще ни стопли, ще изтръска зимата с зелени си детски пръсти. Ще сложи розово на клепките момичешки и слънце в момчешките длани. Ще дойде пролетта, ще дойде неизбежно е. С весели боси крачета ще стъпи по нашите мисли невесели. Ще дойде пролетта ще дойде. С всички разцветки на зеленото, […]
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
Казвам се Вероника Иванова. Детски клиничен психолог и психотерапевт по професия. Завършила съм Софийски университет и съм доктор на
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,