Любимият приказен герой на Вероника Иванова

Любимият приказен герой на Вероника Иванова

Да извикам в съзнанието си любимият образ от детството се оказа по-сложна задача, отколкото предполагах. Може би, защото държах да е наистина любимият, а съм се превъплъщавала в толкова много.

Сред всички обаче винаги неустоимо са ме привличали мълчаливите девойки, като се започне от кралицата, която дава всяко новородено дете на една вълчица със смарагдови очи, през принудените да мълчат и да се крият девойки от българските народни приказки. Някаква тайнствена сила ги правеше така обичани от детето в мен и тогава и сега. Каква беше тая сила, скрита зад крехкостта на един сведен поглед, на тишината на едва чута песен, такава смелост имаше в това мълчание и търпение пред неизвестното и недостижимото.

От всичките ми любими мълчаливки разбира се най-често се връщах към малката русалка на Андерсен, нейната способност за саможертва, не намаляваше възхищението ми от смелостта й, да прекрачи бащината воля, да последва мечтата си, а накрая да спечели това, което в детското ми разбиране беше безкрайно ценно, без обаче да разбирам защо.

Едва години по-късно, когато вече имаме достъпни истинските преводи на приказките на Андерсен, разбрах, че образът на малката русалка е приличен на този на християнска мъченица, че нейният пример за любов е съотносим с посланието на апостол Павел към Коринтяни за любовта, онази любов, която „не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва,на всичко се надява, всичко претърпява.

Победата й е тихата победа на всеки, стремящ се към единственото, което истински си струва-безсмъртна душа.

Автор: Вероника Иванова