Сони Димитрова
Сони Димитрова е пристъпила прага на материалния свят във време на духовен ступор и латентна нужда от промени. Расте в прилично и привидно морално семейство, зад воал от междуличностни тайни. Поради отсъствието на съзнателен бащински образ, бързо се научава да потъва в света на литературата. Въображението и се развива с необичайна смелост, подпомогнато от разказите на любим дядо за войната, всяка вечер в уютната светлина на самотна свещ. Потъва често в детска, продуктивна самота и лее фантазиите си по тетрадки с широки и тесни редове.
Усеща, че това е нейното убежище, когато няма място в следобедните клюки на бяло сладко при баба ѝ.
Придобива възрастност неочаквано и изгражда личността на завладяваща, но меланхонична девойка, с интуитивност като бръснач.
Очарована от човешката психика, пропада в дълбините на Психологията, която все по-убедително спомага за леенето на асоциативна поезия и проза.
В зрелите години дава плод под формата на безброй стихотворения и разкази, които чакат своят час, нежно завити в интимността на женският будоар.
Получава шанс да живее и твори в студените планини на Германия, съчетавайки пътувания из Европа, без страничният галериен ефект.
Междувременно получава най-големият нобелов подарък – дъщерите си.
Те носят изцеление и стимул за понататъшната и продуктивност.
Предстои подготовката за поетичния портрет, насочен към любовния генезис на човешката душа, както и сатирична проза със същата цел!