7-те смъртни гряха на Сони Димитрова

Седемте смъртни гряха на Сони Димитрова

Похот Чревоугодие Алчност Леност Гняв Завист Горделивост/ Суета

 

 

 …и няколко (без)смъртни!
 

 

Днес обаче акцента ще падне върху грешните, но смешните. И след като сме бъкани с грехове, хич няма да помогне и идеята да се замеряме с камъни.

 

Естествено като добри християни, праведни миряни и т.н. особено редовно се разкайваме по празници, но и в лежерни безделници.
 
(Без)смъртните ни грехове предпочитам да разчленя от комичната страна, иначе ще е поредната, изпълнена с драматизъм боза.
 
 

 

1.И така, след неуморен ( размисли 15 мин., че иначе е срамно) задълбочен рисърч установих, колко много значим (без)смъртен грях е лошият навик да обвиняваме другите. За личните несгоди, за излишните килограми, за свръхпопулацията, за шиб@ната имитация на пролет, за безвкусните реклами, за проблеми с простати и нощно изпотяване, за малодушието на Сульо, щото Пульо имал всичко разбираш ли, за терзанията на тинейджърките, които имали обща вежда и мустаци в стил Филип Тотю, за валутния борд и цената на златото в ОАЕ…
Обвиняваме яростно, методично и безцеремонно. Най-любимо ни е да обвиняваме актуалния управляващ и неговите производни. А мишкуваме!
Казвам ви, това грехопадение е кармично и осъзнато го оставяме в наследство за другите след нас. Правим им услуга, че ако не е този грях да плюем по чуждото, няма да остане един без гръбначно изкривяване!
 
 

 

2. Друг съществен и неустоим по рода си грях, е страхът. Сериозно, този цепи мрака с (без)смъртие.
Значии страх да сме себе си, страх от отхвърляне, страх от непознатото, страх от болести и радости. Нека дори вземем влюбеният – на пръв поглед безстрашен, готов да бори змейове, да влезе в словесен двубой с бащата на любимата, да зареже другари по бира в кварталната кръчма, ама нее…Умира от страх да не би обекта на неговите романтични вълнения да го разлюби или недай се Боже, да избере кариера и еманципация. Ако страхът е взаимен, то сивото и уютно ежедневие ви гарантира Златна сватба и поне хиляда буркана домашна лютеница, грижовно варени в задния двор на кооперацията.
 
Независимо от методичното еволюиране и педантично отношение към сакралността на чакрите (особено сърдечната), страхът си остава без(смъртен) грях и определено се предава по полов път!
 
 

 

3. Обаче най-якият (без)смъртен грях е невежеството.
Нямаш оправдание да си прост! Ефектът на Дънинг – Крюгер или когато простотията дава увереност на простия повече, отколкото знанията. Колкото по – невеж си, толкова повече добиваш самочувствие на нобелист и с безпардонен размах за разкош унижаваш всичко, дръзнало да прояви любознателност. Максимата – умният е изпълнен със съмнения, а невежият с увереност, важи изцяло в диаметрална пропорционалност.
За жалост като изключим многото изключения от правилото, този грях е в (без)смъртна градивна деградация.
 
 

 

4. Пореден (без)смъртен грях, който е личен и отглеждам с изключителна грижа и внимание – това е самокритичността! Аз съм най-отявленият представител на самокритиците. С огромно задоволство се самоизяждам, ако съм усетила, че мога нещо и по-добре. Ръфам с настървение обезумялото Его и влизам в сериозни наказателни действия като – да прочета всичко, което не съм, свързано с моите способности, да изпуша тонове цигари, игнорирайки факта, че чукам пирони в ковчега, да броя нощем цялата фермерска общност(даже и яйцата на кокошките), докато се опитвам да спя под зоркия поглед на възмутена Луна.
 
 

 

5. И още…Макар да ми излизат душевни плюски, не спирам да екстернализирам дълбока емпатия към вся и всьо. Топъл пример е третото ми момиченце Мили – спасена от пожар котка, която без дълбоки размишления измъкнах от горящ кашон и докато се усетя, бях преминала с нея медицински интервенции, накупих всичко необходимо за мирен живот с другите деца и теглих майна на кожения диван, който стоически е изтърпял сълзи, сополи, секс, трохи, повръщане и.., и…
 
 

 

6. (Без)смъртно не обичам да ми дават акъл! Не съм се борила с емоционално и духовно израстване, с тежък пубертет, с разрушителни връзки, капризни дъщери и подсмърчащи роднини, че да понеса друг акъл! Категорично изповядвам мантрата „Пари ми дай, акъл си имам!“
 
 

 

7. Обожаваният (без)смъртен грях е романтичната ми любов с лимонена торта! Разбира се, изневерявам и с плодови пити и белгийската артилерия шоколади и бонбони, но тази пагубна страст ме определя като Маркиз Дьо Сад на сладките изкушения! Някога искам да се възнеса, полегнала в къщичката от лакомства на Хензел и Гретел. Няма вече такива баби, уви!
 
 

 

Със сигурност ще изтъкнете и още (без)смъртни грехове, но аз ще се огранича до тук!… Сетете се за добродетелите, които притежавате и ги споделяйте със света! Концепцията на homosapiens изначално е да бъде споделен и валидизиран!
 
 

 

512 Views
error: Content is protected !!