Моят любим приказен герой - Минка Параскевова

Моят любим приказен герой – Минка Параскевова

Малкият принц – моят любим приказен герой

Един от моите любими приказни герои е малко момче от още по-малка планета с три вулкана – два действащи и един угаснал. Сещате ли се кой е той? Героят на Антоан дьо Сент Екзюпери е известен по целия свят със своите истории за странни възрастни и растения, приятелство с диви животни и с огромната си любов към залезите.

Екзюпери написва историята за Малкият принц през 1940 година и я публикува за първи път в Ню Йорк. И въпреки че е предназначена за детска аудитория, книгата носи тънка ирония и множество препратки-послания към възрастните, които са загърбили най-важните неща в живота и са се самозабравили в своята важност на планетата. Тестът-афоризъм, с който започва историята от автора е рисунката на една змия-боа, подобно на възрастните, която със своята алчност е погълнала слон, и застинала неподвижно за шест месеца, за да го храносмели. Втората рисунка пък показва същата ситуация, но отвътре, където се вижда истинския образ на героите в мини историята. Целият сюжет се разгръща на основата на тази двойственост „вън-вътре“. Например, по-късно историята ни среща с лисицата, която чрез детето напомня на възрастните забравени истини като „Най-същественото е невидимо за очите“ и че тайната на „опитомяването“, което означава „да развиеш близки взаимоотношения с някого“, е в това, че носиш отговорност като опитомител. 

В тези очертани образи, Малкият принц разпознава и взаимоотношенията си с единствената роза на неговата планета, която той неволно е опитомил и обикнал дълбоко, така както и ние трябва да опитомяваме и обичаме не само себе си, но и другите – да се научим да разпознаваме розите, техните души, на техните планети и да изтръгваме на време вредните боабаби, които символизират себичните и самоунищожителни мисли и действия на хората.

Много мъдрост и деликатност има в Малкия принц. Умението му да се радва искрено на всеки изживян миг на земята, припомнят смисъла на водата, жаждата и залезите на автора. А начинът по който той си тръгва е толкова нежен, колкото и самото му присъствие. И дори да завършва тъжно, краят на историята носи и нотки на надежда за бъдеща среща с неземното дете.

Автор: Минка Параскевова

354 Views
error: Content is protected !!