Здравей, Жоро.
Нашите читатели вече те познават от романа “Жените на другите”, сборника с разкази “Акорди”, фентъзи сагата “Ерик: Сказание за силата” и личния ми фаворит “Някъде…там…някъде”.
Този път това, което ме кара да се свържа с теб е новото ти амплоа (поне за хората, които не те познават добре) – а именно поетичен бард. Съвсем скоро излезе “На майка България”, а вече първият тираж е изчерпан. Откъде могат читателите ти и любителите на поезията да се сдобият със стихосбирката ти?
Здрасти! Благодаря ти много! Познаваме се отдавна, което е привилегия за мен. Стихосбирката „На Майка България” е на разположение на читателите във всички физически книжарници „СИЕЛА”, в Книжен център „ГРИНУИЧ, както и онлайн в книжарниците на Сиела, Стор.бг и „Планини”
ИНТЕРВЮ С ГЕОРГИ ВРЪБЧЕВ – ТУК.
“На майка България” е изключително родолюбив проект. Стиховете са лирични и нежни, сякаш посветени на най-съкровен човек. Какво е за теб България?
За мен България е дом и майка и съм съвсем искрен в това, което казвам. Проверил съм го. Опитах да живея, уча и работя извън Родината – в една от най-добрите във всяко отношение и моя любима чужда държава Германия, но не се получи. Пътувал съм и пътувам много извън страната и съм сигурен, че навсякъде другаде, освен в Родината си, няма да бъдем „на мястото си”. И то не заради хората навън – огромен, огромен процент са чудесни и добронамерени, имам сред тях приятели до живот – става дума за вътрешното усещане за „място”.
Стихосбирката “На майка България” обединява в себе си стихове, писани през различни периоди от живота ти. Кой е най-старият стих, включен в нея?
„На Христо Ботев”. Писано е през 2003 г.
А кое стихотворение е най-свидно на сърцето ти или пък е свързано с прекрасни емоции?
Самото „НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ”. Наистина го написах сред Родопите, гледах към Рила и отляво в мен бе вперил взор Пирин. Така започва стихотворението. Беше късна зима и/или ранна пролет. На границата на прераждането на Природата. Въздухът бе хладен и кристално чист. Зеленото на елите докосваше острови късен сняг. Беше разкошно. Мястото се нарича „Везир тепе”, в рида от Родопа планина, наречен Къркария. В гората, която обичам и ме обича.
Твои стихове са печелили конкурси в Италия и Израел. Има ли в тази стихосбирка включени от отличените стихотворения?
Стихотворението „НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ” е издадено в сборника „L`ATTESA”/”Очакване” и е удостоено с първо място на Международния литературен конкурс “Небесни меридиани“ в Израел.
Група “Епизод” има песен по твое стихотворение. Как се стигна до тази колаборация?
По идея на Симеон Христов от „Епизод” и „подсказката” на наш общ приятел. След като те бяха говорили принципно, Симеон ми се обади и, както се казва, останалото е история. Стихотворението, което написах се оказа малко по-обемно, поради историческата достоверност, той го адаптира към своето вдъхновение и го превърна в песен, която изпълняват и до днес.
Трудно ли се пише текст за песен на патриотична тема?
Въпрос е на вътрешна нагласа и усещане. За мен не беше трудно.
Кои са любимите поети на поета на Георги Връбчев?
Димчо Дебелянов и Иван Вазов. Плюс останалите, на които съм посветил стихотворения в стихосбирката, но те двамата имат особено място в моя пантеон.
“На майка България” продължава своята обиколка из страната. Как те посрещат хората?
Някои са приятно изненадани, други се радват нескрито, но в края на срещите винаги настроението е приповдигнато.
Къде могат твоите читатели да те видят на живо?
Отминаха вече 12 срещи. На 16-ти бяхме в София. Казвам бяхме, защото „НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ” води, аз следвам. Това в кръга на шегата, но нагласата ми е такава. След това на 17-ти май в града на Апостола – Карлово, следват Йоаким Груево, отново в Пещера, в същия ден в Перущица, след това – Ракитово, Равногор, Пловдив, Пазарджик, Златица, Плевен, Стара Загора, Чепеларе… Без значение колко голямо е населеното място. Става дума за Хората. Хората родени тук, деца на Майка България – част от българския народ и българската нация.
След летния увлекателен роман “Жените на другите”, който последва по-тежкия сборник “Акорди”, дойде ред и на поезията в лицето на “На майка България”. А после какво се задава?
„Рамо до рамо”. В сравнение с всичко, издадено до тук, „Рамо до рамо” е тежка артилерия. Имам още работа по него, но съм доволен от резултата. В този роман има всичко – всичко, което съм искал да кажа и всичко, което историята може да понесе на плещите си. Вероятно преди това ще излезе „В търсене на Хара” – фентъзи роман на мой приятел, но там само помагам за довършването. Нека да е живот и здраве, другото – когато – тогава.
От сърце ти желая успех като писател и поет, многохиляден тираж на “На майка България” и дано родолюбието бъде посято в повече читателски сърца с твоите стихове.
Аз благодаря – от сърце! Бъдете здрави и успех!
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.