Интервю с Георги Връбчев

Георги Връбчев

Здравей, Жоро!
С огромно удоволствие бих искал да те представя на публиката на списание “Литературен дизайн”. С теб горе-долу по едно и също време мисля, че започнахме творческите си търсение в литературата, но представи се на читателите, които все още не те познават
.

Казвам се Георги Връбчев, пиша проза и поезия. Автор съм на книгите „Някъде…там…някъде”, (2008), „Заветът на викинга” (2017), “The Legacy Of The Viking” (2017), „Акорди” (2021). Член съм на Съюза на българските писатели, Разказите „Коледа”, „Стела”, „Песента на глухара” и „Тъгата” са с награди от Италия и Израел. Семеен съм, с две деца. Работя като нотариус.

Кога толкова зает човек като теб намира време за книгите – било то да чете, било то да пише?

Не е лесно, но не се оплаквам. Всичко е въпрос на дисциплина и „удоволствие от действието”, както казва Айн Ранд.

Какви са творческите ти търсения? Кои теми те вълнуват? В контекста на вече излезлите ти книги “Някъде … там…някъде” и “Заветът на викинга”, чиито тематики, сентинги са тотално различни на пръв поглед.

Не се ограничавам в темите, защото пиша за удоволствие. Самото писане ми доставя удоволствие и го оставям да води. Пиша и това, което ми се струва интересно и което обичам да чета. Обичам философските теми, обичам фентъзи, обичам да има екшън, загадка, забавление, сантимент и прозрение.

За мен като почитател на творчеството ти – откривам във вече излезлите ти книги темата за пътя и търсенето. Какъв е пътят на Георги Връбчев и какво търси?

Търся това, което ме кара да се усмихвам, това, което ме кара да се смея с глас и това, което ме кара да мечтая. Пътят ми е като на всеки нормален човек – понякога стръмен, понякога лесен, понякога скучен, понякога рокендрол.

Новата ти книга “Акорди” е сборник с разкази и излезе в края на 2021 година. Какъв акорд – минорен или мажорен звучеше в глава ти, докато твореше?

Акордите, звучащи в главата ми, зависеха от историите, а акордите на самите истории зависеха от тези в главата ми. Симбиоза от рядко срещан вид. Нещо подобно на това, което се случва при ехото – ти викаш, то ти отвръща – уж със същото, но различно. Изкрещяваш отново – нов отговор, уж пак същия – твоят глас, но различен от всички предишни. Звук по звук, един след друг, преплетени в кръгове и спирали раждат композиция. В случая с „Акорди” тя е от думи и е предимно в мажор.

Какви разкази могат да открият почитателите ти и всички, които обичат съвременната българска литература в “Акорди”?

Съвременни истории, на теми близки до живота, някои подсказани от него, други изкрещяни в лицето ти, пак от същия прастар учител – живота. Истории за взаимност, за пътя към доброто, към светлината и колко неравен може да бъде, но въпреки това да има смисъл.

Всъщност защо точно “Акорди” избра за име на сборника?

Заради музиката, тя е с мен през цялото време, тя е вътре в сборника, в самите разкази, част е от тях. В някои е център, в други – фон, в трети далечен напев на истинските неща или нежен шепот на устни…но винаги е там, бди над историите, води ги и ги прегръща. Пиша, работя, спортувам и въобще живея на музика през целия си съзнателен живот.

Музиката е в кръвта ти – автор си на текст на песен на група “Епизод” и си винаги на първи ред в Army of the immortals. Къде е пресечната точка на изкуството “музика” и изкуството “литература”?

Навсякъде в пограничните райони. Образно казано. Според мен няма рязка граница между нито една от формите на изкуство и не може да има. Погледнато мащабно, изкуството е едно, проявленията му са различни. Някои рисуват звуци, други с думи рисуват картини и мелодии, при трети божествения талант да създават музика звучи като картина на гениален художник, актьорите рисуват образи и разказват истории с таланта си и още, и още… Всеки от видовете изкуство има вълшебния дар да се превръща в своите събратя.

Еднакво добре пишеш и поезия и проза, но като член на Съюза на българските писатели си в секция “Белетристика” – в тази област ли мислиш да съсредоточиш усилията си?

Не е дошъл моментът стихотворенията ми да поемат пътя навън. С малки изключения.

Тъй като изключително много ми допадна Ерик и приключенията пред него, няма как да не те попитам – смяташ ли да развиеш една многотомна епична сага?

Въпрос – провокация от човек, който е чел доста от все още неиздадените приключения на малкия воин. Аз също го обичам и го навестявам от време на време. Идеята е огромна, нека видим докъде ще ми стигне времето.

Какво обичаш да четеш в свободното си време, колкото и малко да е то?

Чета новите книги на любимите си автори, книги на автори, които харесвам и още не съм чел и доста биографии на личности, които ми допадат като излъчване.

Тъй като си баща на две момчета, а смятам, че обществото има нужда от добър пример, как ги възпитаваш в любов към книгите?

Чета им, четем заедно и чета пред тях. За сега се справям със задачата.

Правиш огромно турне из страната, представяйки “Акорди” пред широката публика, за което те поздравявам, тъй като знам какви усилия изисква такава организация. Какви хора идват на представянето на “Акорди”, какво търсят читателите?

Идват хора, които обичат да четат, което не е никаква изненада, но и хора, които просто обичат литературата и разговорите за нея. Това обаче не са две отделни категории, а преплетени визии за литература. За тези хора, подобни срещи са своеобразен празник, независимо дали са с мен или друг автор. Тези хора просто имат нужда от литература и литературен живот. Съдя и по себе си и срещите, на които присъствам като читател и почитател.

Ако не се лъжа в края на миналата година, гостуваше в литературен клуб “Перото” в София, но за съжаление не успях да присъствам, кажи кога и къде жителите и читатели от София ще могат да се срещнат с теб и твоите “Акорди”?

Зимата отмина, отминаха и зимните срещи. Идва пролетта и за този сезон имаме потвърдени дванадесет срещи, предстои уточняването на още.

  • 09.03.2022 г., Чепеларе, 18.00 ч., НЧ ”Родопска искра 1880”
  • 15.03.2022 г., Пловдив, 19.00 ч., клуб „Петното на Роршах”
  • 22.03.2022 г., Белово, 17.30 ч. – НЧ „Св. Св. Кирил и Методий”
  • 23.03.2022 г., София, 19.30 часа, клуб „Кафе–Арте”
  • 24.03.2022 г., Септември, 17.30 часа, НЧ “Будители-2004″
  • 31.03.2022 г., Чирпан, 17.30 ч., „Къща-музей „Пейо Яворов“
  • 05.04.2022 г., Асеновград, 17.30 ч., Градска  библиотека „Паисий Хилендарски“
  • 07.04.2022 г., Благоевград, 17.00 ч., РБ „Димитър Талев“
  • 12.04.2022 г., Казанлък, 17.30 ч., ИЗ „Иван Милев” на КИЦ
  • 13.03.2022 г., Пазарджик, 17.30 ч., Младежки дом – Пазарджик
  • 14.03.2022 г., Панагюрище, 18.00 ч., Общинска библиотека „Стоян Дринов“
  • 28.03.2022 г., София, 18.00 ч., Книжен център „Гринуич”

За финал, моля те, пожелай нещо на читателите на списание “Литературен дизайн”.

Здраве и мечти!

133 Views