Интервю с Георги Връбчев за "Жените на другите"

Георги Връбчев за “Жените на другите”

Здравей, Жоро!

Радвам се, че пак ни гостуваш на страниците на ЛитДизайн. Вече си познат на нашите читатели, но сега те каним по хубав повод.

Преди броени дни по книжарниците излезе твоята нова книга „Жените на другите“.

Разкажи ни за този роман, който разкрива една нова страна от творческия ти талант?

Наистина „Жените на другите” на пръв поглед е различен от нещата, които до сега съм писал, но само на пръв поглед. Едно хубаво и усмихнато лято реших, че е време да напиша нещо едновременно стилно и забавно, и резултатът е новия ми роман.

Заедно с издателите ти от „Планини“ промотирате книгата като забавно, лятно четиво. Какво още се крие в историята на Тони Кис?

Модерна, съвременна история, лежерен коктейл от крипто-схеми, интриги, летни страсти, любовни многоъгълници, акции, делови играчи, стари хипари, шумни партита, пясъчни слънчеви утрини, лъскави яхти и много, много забавление и позитивен хумор, където жената с главно „Ж” е разкошната причина за всичко. Както често става и в реалния живот. Философските, житейски и дълбоки теми, с централно място в предишните ми истории, присъстват, но тук са дозирани части от коктейла, за който говорим.

Заглавието „Жените на другите“ е доста провокативно. Как го избра?

Историята е разказана от главния герой в първо лице, единствено число, но това, което конструира сюжета, са жените, с които общува. Непрекъснато, ако трябва да съм конкретен. Самото му отношение към жените моделира случващото се, както и него самия. Те са „красива картина на изящна скулптора”, на която той се любува в музея на живота. Всяка от жените е различна като светоусещане и нито една не е негова в общоприетия смисъл. От там дойде и заглавието, което само по себе си е забавно и предизвиква усмивка, дори и у мен. От първия миг, в който ми хрумна.

Като човек следящ и четящ те от първата ти книга (малко психопатско звучи, но е факт) се питам как от мистика и фантастика с голяма доза реализъм, през фентъзи и лирична патриотична поезия, за която имаш много награди, се озова в дебрите на летните четива?

Обичам да пиша, това, което обичам да чета. Прочел съм всичко на Лий Чайлд и съм му голям фен, но нагласата ми е различна. Допускам, че мога да пиша „същото, но различно”, както той определя в едно интервю следващата си книга за големия Джак Ричър, но няма да ми е забавно. А с „Жените на другите” наистина ми беше забавно. Добра игра на думи, нали? Иначе – относно самата история – участвах в „Българското слово без граници”, за което начинание, един слънчев юлски ден написах стихотворение с име „Юлско слънце”, което носи точно духа на този роман и неохипарския ми уклон в някои аспекти. Същото лято, на почивка със семейството си, една свежа, плажна утрин четях биографията на добите стари „Кис” и – хоп – в един момент, се усещам, че съм зареял поглед в лазура на морето и обмислям нещо. Така започна всичко с „Жените на другите”, от там е и името на главния герой – Тони Кис.

Предходният въпрос ми е провокирам от това, че много читатели смятат „летните четива“ за чиклит или повърхностна литература за „убиване на времето“, така че сега е времето да разсеем това схващане – доколко „лек“ е романът „Жените на другите“?

Главният герой е международен финансов експерт и лабиринтът, в който попада, заради жените на другите, е дяволски сериозен. Романът е лесен за четене, защото е динамичен, забавен е, но в никакъв случай не е повърхностен. По-горе маркирах някои от нещата, които са част от него и уверявам читателите – коктейлът е достатъчно силен, за да си го спомнят с добро, достатъчно дълго време. Поне, докато Тони Кис се завърне. Някога.

Сигурен съм в достойнствата на книгата, защото познавам завладяващия ти начин на писане и на изграждане на сюжет и герои, затова мисля, че „Жените на другите“ е далеч по-плътен и смислен роман, отколкото си мислят хората на първо четене. Как мислиш, на кои читатели би допаднал романа ти?

Позитивни хора, обичащи да се усмихват, да търсят доброто във всяка ситуация и да се забавляват. Определено – хора, които се забавляват, докато четат. От 16 до плюс безкрайност, ако позволиш и аз да се пошегувам като Тони в книгата. Практически, в този роман има всичко, което можеше да понесе историята, поднесено в стила на главния герой, който независимо колко е критична ситуацията, е там, „за да се забавлява” и гледа позитивно на живота.

На 26.04 беше представянето на „Жените на другите“ в София. Как мина събитието?

Весело. Така смятам да продължа и с другите срещи. Това е „атитюдът”, обективно-субективната същност на книгата.

Предстои ти, както ти го наричаш „джойрайд“ из страната. Кои други места освен вече обявените има надежда да посетиш?

Обичания от теб Плевен, Бургас, Перник, Созопол, Поморие, Царево и къде ли не, бих отишъл навсякъде, където хората искат да си поговорим за литература с усмивка и добро настроение.

Какви са първите отзиви от прочелите книгата?

Усмихнати. Прекарали са добре времето, в което са били част от лятата фиеста на Тони Кис, което беше и основната ми цел – хората да се забавляват с историята, така, както аз, докато я пишех. Освен това питат за следваща история с Тони.

Един шеговит въпрос „Жените на другите“ – важи ли афоризма, че чуждото е по-сладко?

Сигурно. Така казват тези, които са опитали. Някои от тях са хора, на които имам пълно доверие.

Определено се очертава силна година за теб и се надявам всяка следваща да е още по-силна от предходната. И съм уверен, че подготвяш нещо, ако не за края на тази година, то за следващата. Без да те карам да разкриваш все още какво точно, би ли посочил само в каква жанрова насоченост е?

От известно време преработвам и обмислям края на крупна фентъзи история. Не е моя, а на мой приятел и Manowar фен, който си отиде твърде рано – Георги Панайотов. Дал съм обещание на родителите му, че ще завърша историята. Уви, преди доста време, но смятам, че до края на годината, ако всичко върви нормално, ще съм готов. Предизвикателство е и от гледна точка на самото писане, защото трябва да „вляза” в стила на адаша, както се наричахме, а не да „смачкам” историята и да я направя своя. Наред с това обмислям и записвам идеи за продължението на „Ерик”, което от миналата година насам толкова се промени и разнообрази, че дори и ти, който си чел някои от следващите свитъци, няма да познаеш историята.

Твоите издатели от „Планини“ ще участват ли на Пролетния панаир на книгата в София? Ще могат ли от него читателите да сдобият с „Жените на другите“ и да получат автограф от теб?

Да, „Планини” ще имат щанд. Аз ще съм там привечер на 31 май със сигурност, може би и някой от другите дни. Ще се радвам хората да се обадят и да си поговорим, така, както ние с теб.

На финала искам да поздравя теб и издателите за перфектната рекламна кампания и да ти пожелая успех с новия роман!

Благодаря ти сърдечно! На теб, на ЛитДизайн и на читателите ни желая здраве, успех, усмивки и добро настроение!

614 Views
error: Content is protected !!