Йонка Първанова – “Заръка”

Заръка

 

Поруха ми е животът, либе,

Поруха и тежкотия.

Ти си отиде горе,

остала съм тук да вия,

докле в земята те найда

и тихом при тебе зайда.

 

Дивни ни бяха дните, либе,

Дивни и безметежни.

Ти на ръце ме носи,

деца ти гледах напрежни

с шептеж от празна утроба,

но майка им бях до гроба.

 

Деца ти след теб умряха, либе,

Деца ти и внуци също.

Ти под чинара спеше,

а те, във вражда за къща,

силно се, либе, слютиха

и един друг се, либе, избиха!

 

Казън ме стигна голяма, либе,

Казън и още мъка.

Ти ме гледаш отгоре

гробове как със разлъка

всяка неделя преливам

и жални песни извивам.

 

Прати ми чума ил болест, либе,

Прати ми, че да си зайда.

Някъде, там, във небето,

по висове да те найда,

в ледени ти ръце да легна

душа си в покров да стегна.

Йонка Първанова – “Заръка”