“СИЛА ОТ КОРЕНА” – Диляна Колева

Стихотворението “Сила от корена” донесе на Диляна Колева 2 място в раздел “Поезия” в Третия национален конкурс за поезия и проза “Забравеният език” 2024.

Сила от корена

По обраслата рътлина
там, до дядовата къща,
запристъпвах след години.
Жадно въздуха поглъщах.

Песента си пак зад хълма
тихо пееше реката…
Бързо в детството се върнах
и затичах към водата.

Там, сред тучните ливади,
морна легнах да отдъхна
възнак на тревата млада…
Лъх вечерен се промъкна.

После с болка на душата
влязох в къщата смалена.
Пазеше тя всичко свято,
що от детството лелея.

Там бе старата икона,
изсветляла в самотата.
В ъгъла – понуда скромна.
Ваза стара за цветята.

Кувертюра избеляла
и ковьорче на стената.
Чака печката, смълчана.
Съхнат в кофата дървата.

На прозорчето – завеса,
плетена по тъмни доби.
От стената два портрета –
гледат ме… и ми говорят…

И пламтеж избухна в мене…
Разгоря се болка тиха…
Мигом скромничко прошение
мислите ми заредиха.

Сякаш някой приземи ме,
сила даде ми от корен
и усетих се стабилна,
и почувствах се спокойна.

Светла, умиротворена,
покрай излака преминах.
От водата му студена
коленичих и си пийнах.

И поех напред със вяра,
що не помнех от години,
че животът продължава –
нишка родова крепи ме.

Автор: Диляна Колева