“СЯНКАТА НА БАБА” – Поля Цолова

Стихотворението “Сянката на баба” донесе на Поля Цолова 1 място в раздел “Поезия” в Третия национален конкурс за поезия и проза “Забравеният език” 2024. Припомняме, че авторката спечели призовото място и в миналогодишния конкурс.

Сянката на баба

Морен облак затисна небето,
свиден спомен лелее до днес.
Тих пламтеж развълнува полето,
дървесата съблякоха скреж.

Във рътлината, баба лежеше,
възнак, сирота, с бяло лице.
Като малко момиченце спеше…
Тихо скръстила своите ръце.

В утринта под червения пламък,
се разхождала в тучна земя.
После спряла до излак от камък,
с менци носела хладна вода.

Семенца засадила на воля,
с лъх на обич танцувал дъжда.
Чист и спретнат усмихвал се двора,
и къщята извили снага.

За последно изхлопа вратнята,
баба тръгна по звездния път…
Днес понуда раздаде земята
и небето изплака снега…

Със прошение, моля те, бабо,
не оставяй имота си сам,
тук пометнаха даже лозята,
зажаднели за твоята длан…

Автор: Поля Цолова