Ревю на „Боен клуб“ – Чък Паланюк

Боен клуб
Reading Time: 3 minutes

Ще започна с това, че “Боен клуб” е шедьовър. И книгата, и филмът. Днес ще обърна внимание на романа, защото когато се заговори за Боен клуб, всеки си представя Брад Пит и Едуард Нортън, но малко хора се сещат за Тайлър Дърдън и първото му „аз“. Не знаете истинското му име, нали? И аз не го знам. Знаете ли кога разбрах, че не го знам? Когато започнах да пиша това ревю. През цялото време, докато четях, не разбрах, че неговото име не се споменава нито веднъж, за разлика от негово алтер его. Главният герой в книгата е разказвач и страничен наблюдател на собственият си живот. Името няма значение. Аз го познавам. Всеки, чел книгата, го познава. Той няма нужда от име. В това е големият гений на писателят Чък Паланюк.

Ако сте прочели поне една творба на Чък Паланюк, никога няма да можете да объркате стила му на писане с нечий друг. Кратки изречения. Къси абзаци. Точно както текат мислите. На ум никога не изпадате в подробности. Не описвате дълго стаята, в която сте влезли, чувствата, които ви обземат когато гледате залеза. Когато човек е сам, дори на красиво място, той започва да води вътрешните си борби и забравя за околната среда. Тя няма значение, защото е отвън, а важното е вътре. Това е Чък Паланюк. Той ни запознава с нас самите.

Как реших да прочета книгата? Не знам. Това е едно от нещата, които ти идват рязко на ум, докато спиш или гледаш някой филм.

Бях гледала филма много отдавна. Преди да ми е било дошло времето да го гледам. Много години, след като го гледах, го разбрах. Този филм не е от филмите, които гледаш между другото или си пускаш за фон, докато вечеряш. Този филм се гледа с всички сетива, по възможност трябва да си сам, за да няма кой да те разсейва, по възможност трябва да си на възраст, на която имаш натрупан достатъчно опит с депресията, за да можеш да го разбереш в дълбочина. Иначе, за теб, ще е просто поредната американска драма с наченки на психотрилър

Започнах да се чудя, как се пише такава книга. Постигането на желан ефект чрез филмите е лесно. Те предоставят на мозъка готови картини, които той дори не трябва да обработва. Просто ги запечатва в съзнанието. При книгите е различно. Те трябва да докоснат подсъзнанието, а всеки отделен човек ги разбира различно, интерпретирайки текста според собствения си опит.

Боен клуб. Тази книга е отвратителна. Тази книга е шедьовър. Тази книга е всичко онова, за което си мислим, докато лежим сами в тъмното и не ни се спи.

Има само една сюжетна линия – през погледа на разказвача, твоя поглед. По-голямата част от историята се развива във вътрешния му свят. А той е толкова сходен с нашия вътрешен свят. Защото на ум спираш да си лицемер. На ум можеш да кажеш на всеки грозната истина.

Каква е историята? Най-общо казано, разказва се за човек, на който толкова му е писнал монотонния уреден живот, който води, че си създава по-интересна и по-опасна втора същност, без да го осъзнава. Разказвачът завинаги остава анонимен. Защо ли? Защото голяма част от действието се развива в собственото му подсъзнание. Колко от вас си говорят на цели имена? По-скоро използвате епитети, но не и име и фамилия. Неговото алтер его обаче си има име. Тайлър Дърдън. „То“ започва да играе главна роля в неговия живот, докато „той“ остава на втори план.

В историята съвсем леко се прокрадва идеята, как се създава секта. Чували сме, как един човек може да убеди хиляди хора в своите идеи. Но как? Ето ви един начин от Боен клуб: Събирате на едно място хора, които нямат какво да губят и ги карате да го загубят заради вас. Така, те вече имат за какво да живеят, имат цел. Хората, съсредоточени в ясна цел, трудно могат да бъдат спрени. Дори от вас. Опитайте се да им вземете целта, ще минат през вас, защото за тях е все едно да им вземете живота.

Боен клуб е история за вътрешните борби, които всекидневно водим. Просто ги изкарва извън тялото. Какво бихте направили, ако видите изправени пред себе си всичките си проблеми? Ако те са от плът и кръв? Ако можете на истина да се борите с тях и да ги победите? Най-вероятно ще бъдете победени, защото грешката ви е в това, че ги изкарвате навън заедно. А заедно те са силни. Това е урок, който Чък Паланюк ни преподава по един грозен начин. Няма как да победиш проблемите, трупани един по един, в продължение на години, внезапно. Това се опита да направи Разказвачът. Той изкара всичко, което мрази в живота си наведнъж, в едно тяло, в една личност и тази личност го победи.

Меглена Лазарова

151 Views