Предварителна поръчка: “Корсарката, Лечителката и котката” – Контадин Кременски

Предварителна поръчка: “Корсарката, Лечителката и котката” – Контадин Кременски

Студио Беров вече приема поръчки за третата книга от “Паралелен свят” на Контадин Кременски “Корсарката, Лечителката и котката”.

Поръчайте ТУК.

Ако добавите към поръчката „Малък свят“ на Джованино Гуарески, в превод от Контадин Кременски, или някоя друга от нашите налични книги, доставката до най-близкия ви офис на Еконт ще е безплатна.

А този разказ, е част от нея, която първо излезе в италианския сборник: “Разкази за маса”, като авторът обръща внимание, че на италиански означава само разкази за ядене, не като у нас. С маса, да се подразбира пиене… А картоф на италиански означава и женски полов орган…

Горещ картоф

– Губернатора моли да идем веднага на централния площад! – влезе забързана Богомила. Теодора, която тъкмо приключваше прегледа на някакъв плешив дебел мъж, се изправи и взе чантата си.

– Не е при пациент – обясни помощничката ѝ.

– Каза, че било нещо, свързано с картофи.

– Картофи ли? За какво сме му ние? Да не са хванали колорадски бръмбар?

– Не знам – сви рамене Богомила. – Да взема ли за всеки случай от мазилото срещу срамни буби?

– Да видим първо за какво става дума.

Само след пет минути бързата карета ги стовари на централният площад, а там ги чакаше странна гледка. Губернатора стоеше посърнал до голяма купчина с картофи, върху които имаше табелка с тебеширен надпис:

„Взэмэте си бэзплатно“ (в паралелния свят правописът е друг).

А срещу него имаше внушителна тълпа, хората очевидно бяха недоволни. Освен товавсичко бе обградено с кордон войници.

– Какво става тук? – слезе Теодора.

Положението не ѝ харесваше, предизвикваше лоши спомени за едни освободители, дошли преди време в нейния мирен и спокоен свят и донесли бедност, хаос и смърт.

– Не искат! – разпери безпомощно ръце

Губернатора, изглеждаше съвсем състарен.

– Какво не искат?

– Не искат да ядат картофи!

– Защо? – попита подозрително Теодора.

– Смятат, че са отровни.

– Нищо не разбирам!

– Тук, в Аркобален, картофите не са познати – подсказа ѝ Богомила.

– Така е – потвърди Губернатора. – Донесени са отвъд океана и тепърва ги садят. За да се справим с глада, докарахме цял кораб картофи от Бранденбург. Но хората се страхуват да ги ядат. Някой е казал, че са отровни. Че са плодове на дявола!

Теодора беше чела, че едно време на Земята е имало подобни недоразумения, но някак не вярваше, че хората може и да умират от глад, но от предразсъдъци да отказват добра и същевременно вкусна храна.

– Когато позеленеят, наистина не са добри – обади се пак Богомила.

– Позеленяват заради хлорофила, той сам по себе си е съвършено безвреден – обясни Теодора. – Но е знак, че може да има повишено съдържание на соланин и чаконин. В по-голямо количество темогат да предизвикат стомашно разтройство идори по-сериозни проблеми. Обаче трябва да се изяде почти половин килограм позеленели картофи. От друга страна е достатъчно да се обелят добре, отстранявайки напълно зелената част, и са добри за ядене.

– Затова Ви повиках, кажете им Вие! – посочи тълпата Губернатора. – На Вас ще повярват.

Теодора се вгледа в измъчените лица на хората. Познаваше доста от тях. Личеше им, че страдат от недохранване. Това водеше до редица сериозни заболявания, дори до смърт. Но не можеше да ги кори, че не приемаха за чиста монета грижата на правителството. Не и след порочното управление на Дъгата, съчетала най-лошото, лицемерно и фалшиво от няколко свята.

– На Вас ще повярват – повтори с надежда Губернатора. – Кажете им! Моля!

Теодора се замисли. Даваше си сметка, че тези хора са убедени, че ги лъжат. Думите нямаше да помогнат.

– Нищо няма да им казвам! Ще покажа. И без това е време за обяд.

Даде няколко нареждания на Богомила, извади малкият си, но остър нож, взе един картоф от купа и започна да го бели. След това още един и още един. Губернатора, озадачен от действията ѝ, започна да помага. След малко се върна Богомила, придружена от Муто и няколко момичета. Скоро на площада гореше един весел малък огън. На него в дълбок тиган се пържеха в златисто олио цяла кошница картофи. Богомилаважно ги бъркаше с огромна вилица. Когато видя, че хващат хрупкава коричка, леко намали огъня. Ароматът на пържени картофи се разнесе над гладната тълпа, хората запристъпяха смутено. Когато бяха готови и изсипани в голямо блюдо на малка масичка, донесена от Муто, Теодора посоли тържествено и с явно удоволствие започна да яде. Един, втори, трети. Хората гледаха и гладно преглъщаха, но тя продължи да яде, без да предложи на никого. Само Мърка се появи от някъде, скочи на масичката, взе си един и с шумно мляскане и мъркане го изяде. Като видя, Губернатора също си взе, а след него Богомила, Мато и момичетата и картофите, въпреки че бяха доста… свършиха бързо.

Обаче Богомила вече беше готова с втория тиган.

– Не предполагах, че пържени са толкова вкусни. Опитвах ги печени и честно казано, не ми харесаха много – призна Губернатора.

– Ще видиш колко са хубави на картофена салата, с много лук – обясни с пълна уста Теодора.

– Картофената чорба също е много добра – додаде Богомила. – А има и специалитет, наричан пататник… стъргани картофи, лук, сиренце, яйчица, запечено на фурна.

– Освен това се оказва, че са стратегически военни провизии! – каза Губернатора, щом привършиха с втория тиган.

– Как? – попита Теодора.

– Ако през една страна мине вражеска войска, тя причинява страшни щети. Обират зеленчукови градини, плодни дръвчета, но рядко закачат картофите. За тях трябва да се копае.

– Ние трябва да направим всичко възможно да няма повече войни – взе си последно картофче Теодора. – Всички, които подстрекават към военни сблъсъци – банкери, благородници или политици – трябва да бъдат откривани и избивани, преди да са направили белята.

– Ще направим всичко възможно! – обеща Губернатора.

– Разчитам на Вас!

Богомила изпразни и третия тиган, но вече никой не беше в състояние да яде. Положението при тълпата беше съвсем различно. Особено децата…

Теодора видя едно момченце, почти разплакано от глад. Познаваше го, вече го беше лекувала.

– Какво чакаш? Ела си вземи!

Момчето нерешително пристъпи няколко крачки напред.

– Ето! – подаде му Теодора една глинена купичка с пържени картофи. Нямаше нужда от повторно подканяне. Детето започна лакомо да яде. След него се приближиха още няколко. Раздадоха на всички. Добре че Богомила не спираше да пържи и изпразни четвърти и сложи на огъня пети тиган. Запалиха още един огън и още няколко жени се заеха да белят картофите.

До вечерта всички се наядоха добре и признаха, че картофите са много вкусни. Всички си взеха за вкъщи, но все пак голяма част от купчината остана.

– Ще трябва да ги научим как се отглеждат. – отбеляза Теодора.

– За съжаление, има мнозина, които още се съмняват! – посочи купчината Губернатора (22).

– Мога да опитам нещо – свали табелката хитрата Богомила, изтри надписа „вземете си безплатно“ и написа „Вземането строго забранено!“.

– Дали ще подейства? – почеса се по-главата.

– Утре ще видим – усмихна се Богомила.

На другия ден нямаше нито един картоф, а след време се роди пословицата:

„Бульбу жарим, бульбу варим, бульбу так себе хуярим.(23)“

Някои любопитни обстоятелства около налагането на картофа в Европа:

– В много страни картофът отначало е гледан с недоверие. Неумението и липсата на знания са причина за неправилното съхранение на картофите, поради което те зеленясват и стават отровни.

– Големият глад в чешките земи (1770–71) свършва едва когато започват да отглеждат картофи, докарани от Бранденбург. Е от там името барабой.

22. В неаполитанския език глаголът governàre означава, освенуправлявам, също и храня. (бел. авт.)

23. Шега за гастрономическите пристрастия и говора на белорусите. (бел. ред.)