Jul
Интервю с ..., Новини
Интервю с Контадин Кременски
“[Издателствата] Явно си дават сметка, че не винаги е политика, а гражданско отношение…”
Здравей, адаш,
представи се с няколко думи на читателите ни.
Казвам се Валентин Михайлов, на петдесет и две години съм (вече), пиша и превеждам от и на италиански под псевдонима Контадин Кременски. Като Контадин, не е погрешно изписан Константин. На италиански “contadino”, означава селянин. Буквално “човек на конта” – крепостен селянин. В съвременният италиански е придобило и значение; простак, грубиян, глупак. И Кременски, фамилията на майка ми.
(Кир Буличов- Игор Моженко, беше взел името на съпругата си Кира, госпожа на гръцки)
Обичам да казвам, че съм най-добрият писател сред трактористите и най-добрия тракторист сред преводачите и писателите.
Роден във Враца, а творящ в Италия. Какво те закара на Апенините?
Исках да опитам нещо ново. Нещо различно. Определено не успях, захванах се със старото земеделие (дребно), а то е на привършване. Но не съжалявам. Открих и направих да проговори на български един от най-известните италиански писатели (по-превеждан от Умберто Еко) Джованино Гуарески. Първата книжка е в книжарниците и работим върху втората.
Имаш две самостоятелни книги, издадени у нас: “Принцесата, лечителката и котката” и “Лечителката и рунатавата ѝ котка”. От къде дойде вдъхновението ти за такива хумористични истории, гарнирани с много фантастика и разбира се суровост, която в наше време някои наричат “нетолерантност”?
За “Лечителката” просто се събудих една нощ (след яко напиване) и я започнах. А за Принцесата знаеш, в основата е твоят разказ “Почукването”. Като образа на принцесата и Тони магьоснникът го използвам и във третата книжка. Пак благодаря.
Кога предстои да представиш на читателите своята четвърта книга?
Четвъртата “Корсарката, Лечителката и котката” вече е в редакцията на издателство “Студио Беров”, но представянето няма да е скоро, първо трябва да излезе трета книжка “Лечителката, Корсарката и котката” редакцията е приключена и ще излезе от печат всеки момент. И вече започнахме работа по втората преводна книга на Гуарески, редакция и подробност и чак след това ще е ред на четвърта. Вероятно в началото на следващата година.
Прави впечатление, че в Италия си доста по-издаван и оценяван. Това потвърждава ли максимата, че никой не е пророк в своето село?
Вярно, никой не е пророк в собственото си село. В България за четири години (от както си спомних, че умея да пиша) влязох в три сборника, като този на Буквите за мой срам го платих. Признавам!
В слънчасала Италия, за около година влязох в дванадесет сборника. Но тук свободното книгоиздаване някак си е по-развито. Попаднах на една “ниша”, няколко издателски къщи, които постоянно правят конкурси и с най-доброто издават тематични сборници. От продажбата печелят. Така е, защото издават само доброто и имат читатели. У нас сборниците са предимно платени, затова издават всеки който си плати. (избирателност на боклучийско кошче) И съответно, няма да видят читатели… Никога.
Какво харесват италианските издатели и какво обича да чете италианската публика?
Интересно е, че италианските издатели не се плашат от политически некоректни текстове, докато нашите бягат като дявола от тамяна. Опитват да са “По-големи католици от папата” , но забравят че “Прекаленият светец и Богу не е драг”. Нашите издателства са твърде зависими… Една съвсем “прясна” история. Успях да взема утешителната награда (поощрителната) в конкурса за 50 години АЕЦ Козлодуй. Според обявеното, трябваше да вляза в едноименният сборник . Но не влязох*, оправданието бе че “не им стигнали парите”? (Не се е харесало, на който плаща.) Разбирам ги, пазят си хляба. Разказът беше пълен с ирония за глупостите на зелените…
Можете да прочетете пълната версия на разказа ТУК.
“ЛитДизайн” е напълно независимо издателство и списание, а тази независимост ни дава свободата да публикуваме т.нар. ъндърграунд литература и творчество, защото не зависим от чуждо финансиране. Мейнстрийм – НЕ. Политкоректност – НЕ. Грантове – АБСУРД! Тук публикуваме това, което смятаме за ценно и смислено, тук подкрепяме творците, които има какво да кажат. Очаквайте скоро разказа на Контадин Кременски.
И разлика между средно статистическия българин и италианец едва ли има. Хората търсят забавното четиво.
Аз обичам да събирам поговорки, и са очудващо еднакви.
“Amore vecchio non fa ruggine.”
(Стара любов ръжда не хваща.)
“Le bugie hanno le gambe corte.”
(На лъжите краката са къси.)
“Al bisogno si conosce l’amico.”
(Приятел в нужда се познава.)
Наскоро беше на представяне в Неапол. Как мина събитието?
Слабо, непознат автор, мижав интарес. Ще повторим на есен, дано бъде по-добре.
Къде е по-лесно да се реализираш – в България или в Италия?
За сега в Италия вървя доста по-добре. За около една година две издания на Лечителката, участие в дванадесет сборника с разкази (като тук включвам и превода на твоята история) и заедно с Антонио Копола написахме две книжки. (Моята част е малка, признавам.) “Завръщане в селцето” е вече на пазара, а “За шепа сол” се подготвя за печат. Но както вече казах, тук издателствата не се боят да публикуват политически некоректни текстове. Явно си дават сметка, че не винаги е политика, а гражданско отношение…
По времето на ковид мерките, когато президента на Кампания, Де Лука, плашеше хората, че ще им изпрати огнехвъргачки, ако продължават да се срещат, написах един разказ, в който си направих заигравка с мерки, маски и огнехвъргачки. Веднага го публикуваха в сборника ” Разкази от Кампания”. Същото се случи и с подобната историята за “Планетоида на маските”.
Какво обичаш да правиш в свободното си време? Какви книги четеш? Имаш ли любими автори?
Напоследък нямам много свободно време, пиша усилено. Десет книжки от поредицата “Паралелен свят” са готови, пиша единадесетата и дванадесетата. Работя също върху “Истории от Резервата” сборник със стари случки и нови “словоблудства” и “Виж Неапол и не умирай”. Весели и не толкова истории от слънчасала Италия. Като последната я превеждам на италиански и я довършвам на български.
А за любими автори …, аз съм малко старомоден, обичам класиката, Марк Твен, Хашек, Булгаков, Чудомир, Ерик Кеслер, Кир Буличов и разбира се Гуарески.
Кога да очакваме новата ти книга и откъде читателите могат да я закупят?
Както казах, третата книжка ще излезе всеки момент. И като първите две, ще може да се купи от почти всички големи книжарници “Сиела”, “Озон”, но препоръчвам поръчките да се правят директно към издателската къща “Студио Беров”, така ще остане нещичко и за нас.
ПОРЪЧАЙ ТУК: Кън҄игꙑ ⸙ Лечителката и рунтавата ѝ котка (xn--b1arjbl.xn--90ae)
За финал пожелай нещо на нашите читатели и твои верни почитатели.
Пожелавам им здраве! Другото ще постигнат.
*Когато Контадин съобщи във фейсбук, че е отличен в конкурса по случай 50 години АЕЦ и прочетох разказа му, бях уверен, че няма да бъде публикуван на хартия. Затова ще можете да го прочетете в е-списание “ЛитДизайн”. (бел.ред.)
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.
