Oct
Новини
Нобелова награда за литература 2024
Нобеловият лауреат за литература през 2024 г. е южнокорейската авторка Хан Канг
Нобелова награда за литература за 2024 г. бе приседа на южнокорейската авторка Хан Канг “за нейната интензивна поетична проза, която се изправя срещу исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот”.
В творчеството си Хан Канг се сблъсква с исторически травми и невидими набори от правила и във всяка от творбите си разкрива крехкостта на човешкия живот. Тя има уникално съзнание за връзките между тялото и душата, живото и мъртвото и в своя поетичен и експериментален стил се е превърнала в новатор в съвременната проза.
Биография на Хан Ханг
Хан Канг е родена през 1970 г. в южнокорейския град Куанджу, а на деветгодишна възраст да се мести със семейството си в Сеул. Нейният произход е литературен – баща й е известен романист. Наред с писането си, тя се посвещава и на изкуството и музиката, което се отразява в цялото й литературно творчество.
Творчество
Хан Канг започва кариерата си през 1993 г. с публикуването на редица стихотворения в списанието “Литература и общество”. Дебютът ѝ в проза идва през 1995 г. със сборника с разкази “Любовта на Йосу”, последван скоро от няколко други прозаични произведения, както романи, така и разкази. Забележителен сред тях е романът от 2002 “Твоите студени ръце”, който носи очевидни следи от интереса ѝ към изкуството. Книгата възпроизвежда ръкопис, оставен от изчезнал скулптор, който е обсебен от правенето на гипсови отливки на женски тела. Има ангажираност с човешката анатомия и играта между личността и преживяването, където в работата на скулптора възниква конфликт между това, което тялото разкрива и това, което крие. “Животът е чаршаф, извит над пропаст, а ние живеем над него като маскирани акробати”, както красноречиво се твърди в изречение към края на книгата.
Пробив
Големият международен пробив на Хан Канг идва с романа “Вегетарианката”, 2015. Написана в три части, книгата описва насилствените последици, които следват, когато главният герой Йонг-хе отказва да се подчини на нормите за прием на храна. Решението ѝ да не яде месо е посрещнато с напълно различни реакции. Поведението ѝ е насилствено отхвърлено както от съпруга ѝ, така и от авторитарния ѝ баща, а тя е експлоатирана еротично и естетически от зет си, видео артист, който става обсебен от пасивното ѝ тяло. В крайна сметка тя е настанена в психиатрична клиника, където сестра ѝ се опитва да я спаси и да я върне към “нормален” живот. Въпреки това, Йонг-хе потъва все по-дълбоко в състояние, подобно на психоза, изразено чрез “пламтящите дървета”, символ на растително царство, което е колкото примамливо, толкова и опасно.
По-сюжетно базирана книга е “Вятърът духа, върви” от 2010 г., голям и сложен роман за приятелството и артистичността, в който скръбта и копнежът за трансформация присъстват силно.
Физическата съпричастност на Хан Канг към екстремните житейски истории се подсилва от нейния все по-зареден метафоричен стил. “Уроци по гръцки” от 2011 г. е завладяващо изображение на необикновена връзка между двама уязвими индивиди. Млада жена, която след поредица от травматични преживявания е загубила силата на речта, се свързва с учителя си по старогръцки, който самият е загубил зрението си. От съответните им недостатъци се развива крехка любовна връзка. Книгата е красива медитация около загубата, интимността и най-добрите изразни средст на езика.
В романа “Human Acts”, 2016, този път Хан Канг използва като своя политическа основа историческо събитие, което се е случило в град Куанджу, където самата тя е израснала и където стотици студенти и невъоръжени цивилни са били убити по време на клане, извършено от южнокорейските военни през 1980 г. В стремежа си да даде глас на жертвите на историята, книгата се изправя срещу този епизод с брутална актуалност и по този начин се доближава до жанра на свидетелската литература. Стилът на Хан Канг, колкото и визионерски, колкото и кратък, все пак се отклонява от очакванията ни за този жанр и е особено целесъобразно от нейна страна да позволи на душите на мъртвите да бъдат отделени от телата им, като по този начин им позволява да станат свидетели на собственото си унищожение. В определени моменти, при вида на неидентифицираните трупове, които не могат да бъдат погребани, текстът се връща към основния мотив на Антигона на Софокъл.
В “Бялата книга”, 2017, поетичният стил на Хан Канг отново доминира. Книгата е елегия, посветена на човека, който би могъл да бъде по-голямата сестра на разказвателя, но е починал само няколко часа след раждането. В поредица от кратки бележки, всички свързани с бели предмети, именно чрез този цвят на скръбта творбата като цяло е асоциативно конструирана. Това го прави по-малко роман и повече вид “светски молитвеник”, както също е описано. Ако, разсъждава разказвачът, на въображаемата сестра е било позволено да живее, на самата нея не би било позволено да се появи. Също така, обръщайки се към мъртвите, книгата достига до последните си думи: “В това бяло, във всички тези бели неща, аз ще вдишам последния дъх, който освободихте”.
Друг акцент е късната работа “Ние не се разделяме” от 2021 г., която по отношение на образите на болката е тясно свързана с “Бялата книга”. Историята се развива в сянката на клането, което се случи в края на 40-те години на миналия век на остров Чеджу в Южна Корея, където десетки хиляди хора, сред които деца и възрастни хора, са билизастреляни по подозрение, че са колаборационисти. Книгата описва споделения траурен процес, предприет от разказвачката и нейната приятелка Инсеон, които дълго след събитието носят със себе си травмата, свързана с бедствието, сполетяло техните роднини. С образи, които са толкова точни, колкото и фокусирани в обективност, Хан Канг не само предава силата на миналото над настоящето, но също така също толкова силно проследява непреклонните опити на приятелите да извадят на бял свят това, което е изпаднало в колективна забрава и да трансформират травмата в съвместен художествен проект, който дава заглавието на книгата. Колкото за най-дълбоката форма на приятелство, толкова и за наследствената болка, книгата се движи с голяма оригиналност между кошмарните образи на съня и склонността на свидетелската литература и нуждата да се говори истината.
Характеристика
Работата на Хан Канг се характеризира с това двойно излагане на болка, съответствието между умствени и физически мъки, са пряка връзка с източното мислене. Във “Възстановяване” от 2013 г. това включва язва на крака, която отказва да заздравее, и болезнена връзка между главната героиня и нейната мъртва сестра. Никакво истинско възстановяване никога не се случва и болката се появява като фундаментално екзистенциално преживяване, което не може да бъде сведено до мимолетно мъчение. В роман като “Вегетарианецът” не са дадени прости обяснения. Тук девиантният акт се случва внезапно и експлозивно под формата на празен отказ, като главният герой мълчи. Същото може да се каже и за разказа “Европа”, 2019, в която мъжкият разказвач, маскиран като жена, е привлечен от енигматична жена, която се е откъснала от невъзможен брак. Разказвателят остава мълчалив, когато любимият го пита: “Ако можехте да живеете както желаете, какво бихте правили с живота си?” Тук няма място нито за удовлетворение, нито за изкупление.
В творчеството си Хан Канг се сблъсква с исторически травми и невидими набори от правила и във всяка от творбите си разкрива крехкостта на човешкия живот. Тя има уникално съзнание за връзките между тялото и душата, живото и мъртвото и в своя поетичен и експериментален стил се е превърнала в новатор в съвременната проза.
Андерс Олсон
Председател на Нобеловия комитет
Преведе:
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.
