Jan
Моят любим приказен герой, Новини, Рубрики
Моят любим приказен герой – Вал Попов
Моят любим приказен герой – Вал Попов
В днешни времена се смята, че сме открили всичко, че сме постигнали съвършенство, макар че реално да сме по-малко хора откогато и да било, а ние самите обръщаме поглед към звездите и далечните планети.
Физически ги достигаме и правим планове да ги колонизираме, търсим нови хоризонти, забравяйки, че ние хората не правим добро, когато се разпростираме – нека си спомним Великите географски открития, покоряването на Америка и избиването на местното население, Далечния изток, Австралия и Нова Зеландия, атол Бикини и още много.
В стремежа си да се усъвършенстваме и да парадираме с нашето превъзходство над природата и другите видове, в превъзходството над самите себе си, ние разрушаваме и убиваме, ние променяме и осакатяваме, нашите цивилизационни придобивки са на цена, която изобщо, повярвайте ми, изобщо не си струва. Дори религиите ни са кръвождана измислица!
И за разлика от тази действителност, в книгите, в романите, в приказките, злото е винаги извън нас – то е безмерна заплаха, но видима и сетивна. Тя може да бъде усетена, но и видяна. Може да бъде дефинирана, може да бъде победена от находчив герой, който е природно добър и скромен. Две ценности, които в съвремието ни са поругани и най-малкото забравени.
Колкото по-лош си, толкова си по-силен, колкото си по-голям самохвалко, толкова повече околните те уважават, защото вярват на лъжите, че можеш всичко, въпреки че осъзнават, че са лъжи.
Но в книгите светът е друг и макар да е заплашен от разпадане, а злото да е надвиснало и, едва ли не, сигурен победител, в крайна сметка – някой се появява и успява да срита задника на заплашващия красивия свят и ред.
Една от най-, най-, най-любимите ми книги е “Приказка без край” на Михаел Енде. Германският писател успява да забърка сложна фабула, невероятни светове и безподобни приключения с лекота, която винаги, когато чета книгата, ме смайва и възхищава. И все пак, цялата тази приказка във фантастичния роман е истинска приказка за силата на книгата и мощта на четенето. Това е суперсилата, която всеки един от нас може да придобие и да направи себе си, хората около себе си и в крайна сметка, света около себе си – по-добър.
Любимият ми приказен герой е Бастиян Балтазар Букс. За първи път се срещаме с него по този начин:
“Виновникът за тази тупурдия беше едно пълно момченце, на около десет-единайсет години. Мокрите кичури на тъмнокестенявата коса падаха върху лицето му, палтото му беше подгизнало и от него капеше вода, а ученическата му чанта висеше, преметната през рамо. Пребледняло и задъхано, то стоеше като приковано на прага на отворената врата, сякаш не беше тичало така бясно допреди малко.”
Нима някой би предположил, че светът би могъл да бъде спасен от това момченце, за което стават ясни още неща по-натам в книгата? Нима поуките са, че най-слабите, неугледните, тези, които са обект на подигравки в училище биха могли да спасят света?
Шеметните приключения на Бастиян Балтазар Букс го срещат с различни препятствия в приказната страна Фантазия, намира приятели в лицето на Фухур и Атрею, а не са му чужди и чувства като възгордяване, защото истинските герои страдат от егото си, както всеки един от нас страда, но за разлика от обикновените хора, те могат да се преборят със себе си, за да спечелят себе си.
И точно такива са истинските герои – тези, които са обиждани, защото са дебели, защото носят очила, защото са зубъри, защото не могат да ритнат топка, така че да уцелят вратата, тези, които не могат да ударят топката, така че да прехвърлят волейболната мрежа, тези, които трудно пробягват 100 метра. Те са тези, които могат да се преборят със злото и могат да излъчват добро, защото са били тровени от лошо отношение, но са останали истински и чисти, успели са да запазят себе си и да докажат, че истината в това да си човек е да живееш така, че да помагаш на околните, да не вредиш на животинки и цветя, да уважаваш правото на другия да бъде себе си и да бъдеш себе си.
Доброто има нужда от герои, които са обикновени хора, а не напомпани фитнес-маниаци тип Капитан Америка – една продукция на държава, чиято политика е пряко свързана с репресии и кръвопролития.
Истинските герои са обикновени момченца и момиченца, които носят раздърпани ученически ранички на гърба и се крият по тъмни тавани, за да приключенстват из Фантазия.
