Интервю с Даниела Паскова

Reading Time: 7 minutes

Здравей, Дани. Познаваме се от доста години, но в този случай се включвам в ролята си на интервюиращ за списание “Литературен дизайн”. Повод да те потърся е новата книгата „Мирише на звезди“.


Би ли се представила на нашите читатели и разказала малко повече за себе си? 

Здравей,  Вал. Вярно е, че се познаваме отдавна, но за мен е по-важно какво всъщност ни събра. А именно любовта ни към писането. Тези първи стъпки, в тези среди, бяха трудни без приятели. Та да се представя. Казвам се Даниела Паскова.  Целият си съзнателен живот съм прекарала във Варна. Завършила съм Медицинския институт в града и работя в Спешно отделение. Обичам си работата, но истинската ми страст е друга. Пиша разкази. По-скоро бих казала, че просто разказвам истории.

„Мирише на звезди“ – Даниела Паскова

Нека се върнем малко назад във времето. Разкажи ни коя е първата ти книга, която излезе.

През 2014 г. издадох първия си сборник с разкази -„Живот на 360 градуса“. Ако ме питаш защо името е такова, само ще кажа – 

Правиш избор и колелото на живота ти поема по един път и избора ти води след себе си последствия. Не може да ги изтриеш с гумичка, а трябва да  изчакаш да направи целия оборот 360 градуса, за ти се даде нов шанс.
Всеки сам кове съдбата си. В живота няма втори дубъл както в филмите. Героите, вътре в тази книга, са сред нас. Даже може и да сме самите ние. Харесвам първата си книга, въпреки че, ако я пишех сега, щях да съкратя много от нея. 

Даниела Паскова

Всички специалисти по писане, редактори и издатели съветват авторите да съкращават, докато остане само необходимия минимум думи, но мое мнение е, че това ограничава и осакатява авторовия профил, стилът се променя малко или много, а от това страда историята, а после и читателят. Какво би било без пространните и необятни описания на Селма Лагерльоф в “Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”. 

Точно така! Описанията…  – ех, тези описания, как ме влекат, а зная че не трябва да се прекалява. И знаеш ли , ако се наложи да съкръщавам не махам описания и подробности, защото са ми важни, направо махам от книгата целия разказ. И вярвам, че е станало така, защото не му е било писано да влезе в тази книга. Така направих с новия ми сборник, който излезе преди седмица. Опитах се да съкратя и само осакатих един прекрасен разказ. Затова направо го махнах. Ще му дойде времето и на него. Добре че не пиша все още романи. Макар, че имам две доста големи повести. Там си се ширя наволя.

Би ли ни разказала повече за новия си сборник? Колко разказа съдържа, каква е тематиката им, как ги определяш жанрово? 

Новият ми сборник се казва „Мирише на звезди“. Има интересна история с името. Ще я разкажа малко по-късно. Излезе от печат на 3.12. 2021г. Издателство „Онгъл“- Варна, 8 разказа в 211 стр. Което може да ти покаже всъщност колко ми се отдава да пиша кратко. 🙂 Е, не ми се отдава. Но не бих съкратила нищо, за да станат кратки. Разказите са писани отдавна. Всъщност преди 4 години тази книга щеше да излезе. Всичко беше готово, но се случи така, че редакторът ми Стефан Бонев почина. Не ми беше удобно да занимавам съпругата му в онзи момент и реших да изчакам малко. После дойде Ковид и всичко се промени. Работата в “Ковид отделение” убива всякакво желание за всичко.

„Редакторът на този сборник, Стефан Бонев ми направи огромен подарък. Научи ме да вниквам в текста и да изпипвам детайлите. Показа ми какво е да си разказвач на истории. Никога няма да мога да му се издължа.

Това ми хареса. Много оригинално е. Става и за заглавие.“ – каза ми Стефан. Така се роди заглавието на сборника. В негова памет го нарекох „Мирише на звезди“. Вярвам, че там където е сега Стефан Бонев, ароматът на звезди го съпътства в пътя му.

Поклон и светла му памет!“

Този текст добавих в предговора 10 минути преди да пусна книгата за печат. Много се чудих какви думи да напиша за Стефан Бонев. Трудно ми беше, не защото нямам какво да кажа за него, не. Трудно ми беше, защото зная, че той вече не може да ги прочете.

Благодаря ти, Стефан. Благодаря ти затова, че ми помогна, че ме научи. Винаги ще споменавам името ти с много признателност и респект.

Благодаря и на дъщерята на Стефан Бонев – Цветана Бонева, за това, че ми позволи да впиша името му на кориците на книгата. Защото, въпреки че беше отдавна, все пак той се труди за мен. Благодаря.

Благодаря на Нели Никова за перфектната корекция, на издателство „Онгъл“ и Милка Юдова за професионализма. И не на последно място на Михаил Пасков за прекрасната корица и илюстрациите в книгата. Като зная, че между редовете има и нещо от сина ми и ми става много приятно. Благодаря ти, Мишо.

Наричам разказите в този сборник „приказки за любовта“, тъй като вечният стремеж в човека да обича и да бъде обичан стои в основата на всяко съществуване. Във всеки разказ има любов. Защото тя е навсякъде около нас. А ние все се ослушваме и редим грешка след грешка. В разказите съпоставям силата на любовта със стихиите във всеки сезон – лятна буря, циганско лято, бяла зима и зараждащата се през пролетта надежда за щастие. Все пак всеки заслужава и малко щастие. Затова са приказки…, просто накрая завършват като приказки, въпреки обратите вътре.

Всъщност има още една подробност за тази книга. Много важна. Освен, че влязох в “Съюза на писателите” – Варна – те ме насърчиха да я издам. Но и исках синът ми да ми нарисува корицата. Стана прекрасна. И вътре има и 17 илюстрации от него. Това я направи безценна за мен.

Илюстрация от Михаил Пасков

Откъде читателите на списание “Литературен дизайн”, които вярвам са заинтригувани от бурната история на последната ти книга, могат да я поръчат/ купят?

Продавам книгата си сама. Не ми се говори за това, че пишещите трябва да правят същото. Става ми тъжно. Всички, които искат да си поръчат „Мирише на звезди“ могат да ми пишат на имейла, фейсбук профила или в страничката ми в интернет. Ще бъде качена в онлайн книжарницата на издателство „Онгъл“ и в още няколко такива платформи тепърва.

Повече за книгата, анотацията и части от разказите всички могат да прочетат и в блога ми: https://daniraskasva.blogspot.com/p/blog-page_29.html

Ти сподели, че работиш в Ковид отделение, не мога да подмина темата, въпреки че ми е писнало от нея, както и на много хора предполагам, как Ковид промени живота ти?

Илюстрация от Михаил Пасков

Ох, сега не работя там, но това е относително, защото ни командироват и никога не се знае кога може да влезеш отново. За “Ковид 19” аз също не искам да говоря, само едно ще кажа на всички. Моля ви, моля…, не мислете че лекарите и сестрите, работещи в Ковид отделенията са станали богати и ходят там за пари или защото им харесва. Аз лично влязох там преди малко повече от година. Беше страшно, като не говоря за работата…, никога не съм работила в леко отделение, говоря за стреса, напрежението, страха от неизвестното, мисълта, че си безпомощен… Мога много да говоря за това, но не искам. Ковид ме промени… , много. Животът ми не… Стремя се да се усмихвам – даже повече от преди, да обичам близките си – даже повече от преди, но отварянето към непознатите и чуждите хора е вече трудно. Като че ли наивността ми беше убита брутално. А аз си я обичах, защото ми помагаше да харесвам и обичам всеки. Вече не е така и никога няма да бъде.

Да се върнем към литературата – кои са любимите ти писатели или книги?

За любими книги и автори не бих казала. Имам чувството, че съм на моменти. Преди време четох и препрочитах „Спасителят в ръжта“ на Селинджър например. Друг път не мога да спра да чета разказите на Йовков – „Серафим“, „По жицата“  и още много, ами, Елин Пелин и неговите „Косачи“ и „Чорба от греховете на отец Никодим“ . Те са като светини.

 Любими книги нямам, само нови и нови за мен. Иска ми се да имах повече време да чета нови български автори.  Само една не искам да чета никога повече „Време разделно“ на Антон Дончев. Страх ме е просто.

Кога пишеш? Слушаш ли музика или държиш на пълна тишина и спокойствие?

Много обичам да пиша на музика и да вплитам текстовете на песните дори и в сюжета. В новата ми книга съм цитирала даже няколко песни. Sonata Arctica – “Shy” е една от тях или Steve Lee (gotthard) – “Forever Eternally”. Героите слушат тази музика и много ми се иска и читателят да може да си я пусне докато чете епизода. Сигурно и това е възможно в тези времена… с поставяне на баркод на страницата, който да се сканира с телефона докато четеш или по друг някакъв начин. Не зная.
Пиша, когато мога. Работя на две места и всяка свободна минута, когато ми се пише пиша. Без значение дали е нощ, ден. И без това работя на смени и нощта ми е ден понякога. А за спокойствието, държа, да. Докато пиша не искам никой да ми говори. Че ставам лоша.

Пожелай нещо на читателите ни!

Ще пожелая, колкото и тривиално да е – здраве и любов. Здравето се знае вече защо. А любовта…, сега заради новата ми книга съм на тази вълна. Шекспир е казал: „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват“. Затова обичайте, хора. Дарявайте любов и това е достатъчно да сте щастливи. Обичайте близките си, мечтите си, миговете си. И пазете любовта, онази родена от малките неща, разравяйте жаравата в сърцата си и просто обичайте.

Успех и много творчески успехи от целия екип на списание “Литературен дизайн”. 

160 Views