Моят любим приказен герой – Ана Драг
Тя не е принцеса и няма придворни, нито пищни рокли, нито някой иска да я трови или убива. Тя е книжен плъх, който живее в други светове „онази странна Бел“. Тя загърби всичко, за да търси баща си! Тя даде свободата си, за да може да е свободен той! Тя си говори с предмети и танцува с гардеробната, а най-добрият ѝ приятел е счупена чашка за чай!
Ако днес Ви кажа, че си говоря с лаптопа и съм дала имена на всичките си уреди, каква ще ме наречете?
Ако днес Ви кажа, че предпочитам да прочета една книга пред изтезанието да общувам с хора, каква ще ме наречете?
Ако днес избера да направя някой друг щастлив за сметка на собствените си интереси и чувства…каква ще съм в очите Ви?
Моят любим приказен герой е Бел–Звяра! Самата тя като Звяр, закрилник и спасител на себе си и на свидното ѝ! И кестенявата Бел в жълтата рокля, но и тази Бел – днешната Бел, която е всичко, защото се налага да бъде всичко!
Днешните красавици нямат Зверове!
Но поне са достатъчно чели, че да знаят как да манифестират необходимото!
За оправните, които никой не им държи вратата, защото са оправни!
За четящите, които добре умеят да изчезват в чужди светове, но колкото и да ги измъчва този свят, те още по-добре знаят как да имитират нормалност.
Вярно, че от толкова умения и знания повечето днешни Бел идея си нямат как да намерят своя Звяр, а дали изобщо има Зверове за тях? Дали не е отживяла измислица – че можеш да го откриеш, макар да е Звяр, но да си е твоят Звяр?
То и Зверове не останаха!
Не и такива, които да ти подарят, ако не библиотека, то поне една книга.
От другия вид Зверове има колкото си искаш…за тебе – час два…и после те зарязват в твоите измислици – да си отваряш сама вратата, да се разхождаш под ръка с приключенски роман вместо с човешката ръка на любимия.
Да си направиш единична доза палачинки в мързеливата неделя и да си пуснеш филм от 87 ма, че то май само тогава бяха по-смислени…Той да си живее в неговите нормалности и после да ти обяснява как трябва да си благодарна за свободата си. Свободата, че не трябва да се съобразяваш с род и семейство и можеш да правиш каквото си искаш…каквото си искаш…
…кой ли знае колко време му е отредено и щом не може под ръка с любимия- може с книга, и щом не може да спиш, живееш и споделяш с любимия, то колко ли пък да е любим? Пък и на лаптопа все ще намериш някой филм от детството…, щом не може на романтична вечеря – може на парти с приятели.
Няма да лягат да мрат я, Бел-ите на тоя свят – само защото не получават онова, което знаят, че заслужават.
…животът не се мери само по една линия! Нямаш само една роля и един път! Винаги имаш избор – да чакаш принцовете снощни да те видят като достойна личност да крачи до тях под ръка или да вземеш от тях и малкото, което могат да ти отделят и да запазиш поне хубави мигове, които да те усмихват когато слънчевите зайчета скачат по разгърнати страници…
…или просто да спреш да даваш от себе си и да оставяш парченца от душата си на знайни и незнайни чужди Зверове, защото няма как да спреш да се надяваш, че твоя Звяр го има и някой ден, може би към края, ще ви Бъде, ама истински и цяло като в приказките и няма да е страшно нито еднократно, нито грешно… И може да е само за миг – по-кратък дори от премигване, но ще Бъде! Поне надеждата я има!
А дотогава – толкова книги чакат да бъдат прочетени! Толкова тайни светове – да бъдат открити!
Да са живи всички Бел и дано дочакат края!
Жалко, че ако наистина бъде щастлив, никоя от тях няма да сподели и да разкаже и да увери днешните Бел, че има надежда. Няма да разкаже, защото Бел знае, че тайните убиват щастието, но любовта обича тишината.
Изображение: Fernanda Suarez Art