“ЛЪВСКИ СКОК” – Дарина Дикова

Стихотворението “Лъвски скок” на Дарина Дикова бе отличено от журито с 3 награда в Третия национален конкурс за поезия и проза “Забравеният език” 2024.

Лъвски скок

Апостоле, оставям ти писмо,
понуда както нявга ни остави.
Направи за народа си добро,
а тебе той по пътя си забрави.

Остави завещание голямо,
с пламтеж и порив да ни извиси.
Едничък лъх единствен тук остана
във тленните ни морни, болни дни.

Надежда за добро и мир лелея
във излака на моя тленен път.
Чрез нази можеш вечно да живееш,
делата хорски да те възкресят.

На тучните поляни в необята
ридаеш и прошение отправяш.
Към тебе възнак гледам от Земята
и твоя друм тук няма да оставя.

Ти гледаш ни от дивната рътлина
и страдаш зарад нашето падение.
Тук циркът няма скоро да отмине,
а искам силно твойто възкресение.

Моралът ни е срутен до основи.
Културата ни гние и потъва.
Тук времето създава ни окови
и тленния ни път то силно спъва.

Обслужват се държавни институции.
Човекът вече тука не е важен.
Във нуждата си грижа да получи,
от всичко иска веч да се откаже.

Ти никога отгоре не видя
желаното от тебе наше братство.
Парата всички люде облада.
А твойто лъвско дело е богатство.

Желая алчността да се оттегли,
да секне всеки наш голям порок.
По пътя твой готови ще потеглим
към твоя нов живот със лъвски скок.

Автор: Дарина Дикова