“Кутия за птици” – Джош Малерман
И за първи път дойде време да напиша отрицателно ревю.
Победителят в тази анти класация е Джош Малерман и неговата “Кутия за птици”. Липсата на логика, на мотивация, на грамотност, наивитета при разгръщане на сюжета…. Обещания за нещо епохално, а в крайна сметка (и то от самото начало) плоско съдържание. Все едно, застанал под коледната елха, да разкъсваш подаръка си и да очакваш последния плейстейшън, а да се окаже, че добрият старец ти е донесъл бебешка дрънкалка.
Странно ми беше огромното количество положителни мнения, когато книгата излезе под знаха на Deja Books. Затова и изчаках порядъчно време преди да я разгърна. Можеше и да не го правя…
Книгата се води научна фантастика, фентъзи, хорър, срещал съм и да я определят като трилър. За мен по-скоро е постапокалиптична фантастика с много бледи елементи на ужас.
“Кутия за птици” проследява 5 години от живота на Малори, през които светът се обръща. Всичко започва с обезпокоителни новини от Русия (къде другаде) за агресивни нападения на обикновени хора, на необясними смъртни случаи. Никой не знае какво се случва, но американската средна класа в своята си цялост не е обезпокоена. Докато не съобщават за случаи в Аляска, Канада…
Това, което идва, удря и добрата, стара Америка, в момент, в който Малори разбира, че е бременна. От там насетне книгата редува ретроспекция с действието в настоящето, което е сравнително приятен подход. За една бременна най-важното е да намери сигурност и убежище. Всичко обаче се изсипва от Малерман като даденост и на готово. Въпросите, които подава (в повечето случаи) загатва, не получават отговори. Всички, които искат да оцелеят трябва да затворят очи и да живеят така. Защо? Как? Какво се случва? Нищо не става ясно? Поведението на хората също е описано като по-скоро малоумно, отколкото хитро или практично. А и краят на книгата…
Факт е, че въпреки всички плоски описания, повърхностни герои, липса на логика и съществена мотивация, смехотворното поведение в определени ситуации, използваните не на място думи (като “пипам му (на кучето) лицето”), все пак книгата върви.
Не смятам, че си заслужава времето. При мен книгата вървеше, защото имах някаква бегла надежда, че нещата могат да се оправят. Оказа се, че не могат.
Странно защо в “Пълно описание на продукта” в Ozone.bg стои следното изречение:
“Книгата е сравнявана с „Пътят” на Кормак Маккарти с умелото изследване на човешката психика сред апокалиптични събития, тя дълбае из човешките умове и души, на които е отказан достъп до основното ни сетиво – очите.”
Не знайно кой е написал това рекламно изречение, но то няма нищо общо с действителността. Или просто не е чел “Пътят” – една философска книга за израстването, за живота, за това какви сме хората и какво жадуват душите ни, за смърт и сивота, за безнадеждност, но за надеждата и доброто, за целта и стремежа, за полета!
И за финал отново ще споделя, че “Кутия за птици” на Джош Малерман е една изключително посредствена книга (меко казано), която би могла да убие няколко часа от живота ви, ако решите да я прочетете. Буквално да ги убие!
Валентин П. Попов – Вотан