Интервю с Александрина Георгиева

Reading Time: 2 minutes

По инициатива н Ана Драг и Валентин Попов-Вотан, списание „Литературен дизайн“ реши да Ви запознае с историта на едно момиче, което бяга от войната. Една лъчезарна слънчева и красива дама, която е имала цветен живот изпълнен с танци, мечти и копнежи по бъдещето. 

Събитията през последните месеци ни показаха, че онова „Утре“, за което често отлагаме, понякога е твърде късно!

 

Ето какво сподели с нас нашата нова приятелка Сана:

 

Благодаря ти, че се съгласи да дадеш това интервю за е-списание „Литературен дизайн“. Моля те, представи се на нашите читатели.

Здравейте! Казвам се Александрина. Аз съм от Украйна, град Харков. Работих, а и все още работя в голям холдинг в Украйна за добив на газ. Преди да започна тази работа преди 6 години обикалях света и танцувах 5 години. Танцувах в шоу-балет.

 

Водила си активен и спортен живот на високо ниво, който ти е бил отнет от войната. Но какви са причините за тази война? Какво се коментира в твоите кръгове?

До последно никой не вярваше, че ще започне война, защото всичко беше хубаво в Украйна, мирно, никой никого не закачаше. Никой не ни беше нужен, нито Русия, нито Европа. И в един ден започна война. Моят братовчед сега воюва, моите приятели също. Никой не ги е принуждавал. Русия е агресор, а роднините ми и приятелите ми защитават нашата страна.

 

Смяташ ли, че можем отново да те видим на световните сцени?

Да, благодарение на Русе, благодарение на Клуб „Фламинго“ се занимавам с танци. А в Украйна, в градовете, в които няма много бомбардировки, хората продължават да танцуват и досега, за да се разтоварят. Дано да свърши по-скоро войната и тогава отново ще танцувам. Аз съм уверена!

 

Няма да питам трудно ли е да оставиш дома си и живота си, а ще питаме – успява ли човек, който бяга от ужаса на войната и смъртта, да види поне нещо хубаво в „новия си живот“?

Да, сега е сложно. Сега новините са много лоши… Но животът продължава и сега се старая да мисля за бъдещето. Танците ми помагат.

 

От какво има най-голяма нужда човек, оставил дома си с цел да се спаси от чудовищната война?

Сега е много важно хората да се поддържат морално, защото има и такива, които не разбират какво става в Украйна и са лошо настроени към украинския народ. Но е много важно обкръжението, всички хора, които са около мен, да разбират, че на мен ми е тежко, че на Украйна ѝ е тежко. И когато всички хора разбират и подкрепят, тогава става по-леко.

 

Тъй като ние сме приятели на литературата и изкуството, не може да не те попитаме кои класици са ти любими, както и кои са пък тези съвременни автори, които четеш с интерес?

Имаме известна писателка Леся Украинка. Тя пише стихове и я изучавахме в училище.

Друг писател е Тарас Шевченко. Произведенията му са с национален символ на патриотичната сила на Украйна, за украинския народ, за свободата му.

 

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Желая на всички читатели, на всеки човек, да се радва на всеки ден от своя живот и да взема от живота всичко, което може. Защото днес може да си жив, а утре да ти отнемат живота. Да правят всичко, което искат.

 

Преводач: Д. Дончева

 

 

105 Views