Интервю с Валентина Йорданова

Здравей, Валентина, надявам се, че това интервю няма да попречи на лятната ти отпуска. Но преди да започнем, моля те, представи се на читателите на е-списание “Литературен дизайн”. 

Напротив, намирам възможността да поговоря за нещата, които харесвам и ме вълнуват, за едно прекрасно и зареждащо начало на почивните дни!

И така, казвам се Валентина и съм родом от Бургас, но от повече от петнадесет години вече живея в София. Гледам на себе си като на личност с разностранни интереси. Донякъде съм филолог по душа – учила съм осем чужди езика, западни и азиатски, два от тях мъртви. В последствие се запалих и по природните науки и ето че днес работя като фармацевт. Обичам киното и музиката, планината и морето, децата и животните. Но в края на деня вечната ми страст си остават книгите и писането.

 

Повод да те потърся за това интервю е новината, че пускаш безплатно във фейсбук страницата си фентъзи е-книгата “Домът на гарвана”. За читателите да уточним, че тя ще бъде качена тук на 31.08.2022 г. Разкажи ни повече за “Домът на гарвана”.

„Домът на гарвана” е фентъзи новела, която ще разкрие историята на родителите на един от главните мъжки персонажи в романа – история, която и самият той не знае, тъй като е отраснал в сиропиталище. Държа да отбележа, че ще тя ще бъде завършена дори за онези, които по една или друга причина ще изберат да не купуват романа.

Читателите ще имат възможността да проследят борбата на една колкото начетена, толкова и амбициозна млада жена да се докаже в един свят, където само две неща се ценят у жените – могъщата магическа дарба и красотата. Първото ѝ липсва по рождение, второто губи в битка. След като плановете ѝ да учи в престижна академия се провалят, единственият път пред нея остава бракът по сметка. Само че годеникът ѝ, тъмен магьосник, белязан от смъртоносно проклятие, ще се окаже далеч по-голямо предизвикателство от всички други трудности, взети заедно… Мога да обещая на читателите бурно приключение, наситено с неочаквани обрати, интриги, хумор, страст, себеопознаване и саможертва.

Как ти хрумна да предоставиш на многобройните фенове на фентъзи жанра у нас с безплатно издание?

Читателите за мен са най-важното – пиша за тях, издавам за тях. Държа да получат шанса да се запознаят с поне едно мое цяло произведение без да са ангажирани с покупка. Така ще могат да преценят дали им допадат моят стил на писане, вълшебният свят на Ерея и героите в него – въобще дали аз съм техният автор. Едва тогава ще съм спокойна, че съм дала правилните обещания и всеки е успял да прецени за себе си обективно струва ли си да инвестира в обемния роман, който предстои да излезе по-късно през годината.

Тук е моментът да споделя, че останах приятно изненадана от големия брой желаещи да се снабдят с книжен носител на „Домът на гарвана“, въпреки че обявих дата за безплатното ѝ пускане в интернет. В момента наистина сериозно обмислям дали да не пусна тираж за желаещите. Току-виж новелата вземе, че изпревари голямото си братче, романа, и види бял свят на хартия преди него.

Всички очакваме с нетърпение романа ти “Песента на черния феникс” – докъде стигна работата по него?

Оказа се, че работата по роман с толкова голям обем, е много, много повече, отколкото някога си бях представяла. Особено що се отнася до редакцията. Но, живот и здраве, най-късно за коледния панаир на книгата се надявам да мога да зарадвам читателите с благата вест.

Доколкото знам “Песента на черния феникс” няма да е самостоятелна книга, а част от поредица. Наистина ли е така и имаш ли още от сега яснота колко тома ще е поредицата?

Да, планирала съм да бъде поредица. За мен един автор, който се впуска да пише епос, е редно да подходи максимално професионално и отговорно спрямо аудиторията си, с ясен план за това откъде тръгва и докъде смята да доведе сюжета си, както и какви точно послания да предаде междувременно чрез героите. Всички знаем колко неприятно става, когато една история е отдавна изчерпана, но писателят продължава да бълва още и още книги с далеч по-ниско качество…

На този етап съм планирала подробно четири книги, като всяка следваща ще бъде още по-вълнуваща от предходните.

Не може да не направи впечатление на всички, които се докосната до книгата ти, прекрасното оформление и завладяващата корица. Чие дело е тя?

Първоначално следях една фейсбук група, администрирана от две художнички-рускини, които правят много красиви фентъзи корици за популярни руски издателства, като имах намерение да ангажирам една от тях. Но през тази зима моя колежка много настоятелно ми препоръча своята приятелка Полина Стойчева. Никога не бях чувала преди това за Поли, която на всичкото отгоре беше само на 19 години. Но тогава си казах – защо да очаквам от моите читатели да се доверят на българското творчество, ако аз самата не давам добър пример? Така че рискувах. И се гордея с това решение, защото изкуството на Поли е магично и завладяващо, просто съвършено за историите, които искам да разкажа. Засега плановете са съвместната ни работа да продължи и занапред.

Как процедираш като писател при изработката на корица – ти имаш ясна визия, която обясняваш на художника, а той я визуализира или даваш готовия текст, така че самият художник да прецени какво да нарисува?

По въпроси, по които не съм експерт, винаги избирам да се доверя на специалиста, вместо да налагам непрофесионалното си мнение. Случаят не е изключение. Единственото, на което държа, е да присъстват героите така, както са описани в книгата. Не че имам против кориците със символизъм, просто вярвам, че присъствието на главните персонажи говори много – и за тях самите, и за историята, а това улеснява избора на читателите.

Процедираме по следния начин: изпращам на Поли резюме на сюжета, профилите на героите, евентуално някоя и друга ключова глава. Тя ги преглежда и ми предлага варианти. Обсъждаме и взимаме решение.

Поли не се занимава с обработка на снимки от интернет, а рисува всичко сама. Този тип корица излиза по-скъпо, особено ако се налагат и корекции, но за мен засвидетелства уважението на автора към собствения му труд и към читателите. Отделно, безспорно грабва повече окото!

Със сигурност мога да кажа, че освен визуално, така и съдържателно, “Песента на черния феникс” ще е изключително произведение на изкуството. Каква е историята на книгата? Как ти хрумна идеята?

Ох, с риск да прозвуча като Стефани Майър, идеята дойде от един много жив, ярък сън, който ме преследва дълго след като се събудих. Идеята не ме напускаше и в последствие реших да я развия на белия лист. Постепенно еволюира през годините в изключително мащабен и оплетен сюжет.

Накратко, в “Песента на черния феникс” се преплитат съдбите на четири сестри, много различни по характер. Читателят ще срещне импулсивна авантюристка, смела жена-воин, нежна артистична натура и изцяло мистериозна и непредвидима героиня. Всяка поема на свое собствено вълнуващо приключение, но на финала се събират за епична развръзка.

Искаше ми се да напиша роман, в който да се тестват границите и на сестринската, и на романтичната любов, на морала и убежденията, като за фон имаме приказни обстановки и много, много магия.

Колко време ти отне да изчистиш първоначалната идея и да завършиш книгата?

Прологът на “Песента на черния феникс” беше написан преди повече от 15 години. По онова време обаче още не бях готова да вложа времето, усилията и финансовите ресурси, които се изискват за осъществяването на едно толкова мащабно начинание. Вероятно ми липсваше и нужната начетеност. Много време мина преди да се почувствам готова да се завърна към ръкописа и да му се посветя.

Първоначалният замисъл беше за градско фентъзи, но в последствие се престраших да се обърна към епиката, тъй като пасваше много по-добре на идеите ми и ми даваше повече свобода да заплета и развихря сюжета.

Тази свобода се оказа необятно море, пълно с подводни камъни, в което се гмурнах неподготвена и се учих да плувам в движение. Само светостроенето ми отне около година. Изчетох куп книги и изслушах много часове с лекции по изкуството да пишеш във фентъзи жанра. Мислих и работих върху детайли, които преди никога нямаше и да ми минат през ума.

Едва след като моят свят бе готов, се хванах сериозно с профилите на героите и планирането на сюжета. Чак накрая започнах да пиша. Завършването на текста ми отне повече от две години.

Като цяло, бавно се случиха нещата, но се надявам, че финалният резултат ще задоволи и най-критичните сред читателите ми.

Имаше ли моменти, в които ти е идвало да се откажеш?

Никога. Правила съм си почивки от писането, разбира се – къде по-дълги, къде по-кратки. Но нищо не може да се сравни с удовлетворението след поредната завършена глава.

Не мога да не те попитам какви трудности среща българския писател в родната действителност на книгоиздаването?

Специално българският писател на епично фентъзи рядко среща друго, освен трудности и разочарования, ако реши да опита да поеме по пътя на традиционното издаване. Говорила съм не с един-два издателя, включително такива от топ пет издателствата ни. Всеобщото мнение е, че епично фентъзи у нас не се чете, освен ако по него не върви сериал по HBO или Нетфликс. У нас се залага изцяло на българско градско фентъзи заради убеждението, че повечето читатели предпочитат да търсят магията на славянската митология в родната действителност. (Не че за запален читател като мен има особено значение дали действието се развива в Никопол, Ниапол или Нарния…)

Разбира се, появиха се и други препъни камъни. Например, колко е допустимо да бъде обемът на творбата на един непознат автор. Моят ръкопис със своите над 200 000 думи надхвърляше сериозно границите на приемливото и допустимото.

И тук стигаме до основния проблем – непознатия автор. Книгоиздаването е бизнес като всеки друг и е нормално в него да се търси печалбата. Това става като се залага основно на известни имена, т.е. на хора с предварително изградена аудитория. Моето име още не беше познато, тогава нямах хиляди приятели и последователи в социалните мрежи и това окончателно уби всеки шанс на творбата ми за традиционно издаване.

Все пак в края на деня нищо от това не успя да ме откаже. Стегнах се, събрах си сама екип от прекрасни, талантливи професионалисти и се захванах за работа. Ползвах помощта на бета читатели. Проучвах, пренаписвах и редактирах до откат. Търсих градивна критика и се вслушвах в нея, дори когато не ми харесваше. Работих над фейсбук страницата и групите си и постепенно понасъбрах хора, които с нетърпение очакват датата на премиерата. Общо взето, захванах се сериозно да върша каквото се очаква от мен като автор. Оказа се, че работата никога не свършва!

Ето това е реалността за българския писател, седне ли да преследва целта си на всяка цена.…

Във връзка с предходния въпрос – срещна ли хора, които те подкрепиха и ти подадоха ръка? 

Преди две години се присъединих към фейсбук групата “Писателски съвети и дискусии”, която днес администрираме заедно с Янита Петкова. В тази група срещнах прекрасни, подкрепящи и много, много талантливи хора! С някои от тях станахме близки приятели и не знам без тях как бих завършила начинанията си и то в такъв срок, предвид огромната ми ангажираност в личен план. Оказа се, че най-добрата помощ, която можеш да получиш, е именно от онези, които вече се връщат от пътя, по който сам си поел, или вървят заедно с теб по него.

Какво те вдъхновява да пишеш? Какво те зарежда? 

Всяка добра история ме вдъхновява. Няма значение дали я срещам в книга, филм, комикс или дори песен. Когато си постоянно потопен в чуждите приказни светове, в един момент неизменно се заражда желанието да изградиш свой собствен. Аз избрах да го последвам.

Най-често пиша у дома или в Старбъкса до работата ми, задължително на фона на музиката от специално подбран плейлист.

Би ли споделила какво обича да чете Валентина Йорданова?

Освен фентъзито, харесвам класически, исторически и любовни романи, мистерии, трилъри и хорър, фен съм и на комиксите. Чета и немалко нехудожествена литература. Ако чуя добри отзиви за дадена книга от приятели, на чиито читателски вкус имам пълно доверие, ще ѝ дам шанс, без значение от жанра. Същото важи и ако познавам автора и той/тя поиска искреното ми мнение.

Смяташ ли, че българските автори като цяло са харесвани от читателската аудитория или по-скоро тя е настроена чуждопоклонически? 

Българската аудитория е все още силно предубедена – и напълно разбирам защо. Днес общо взето всеки може да издаде книга, което е нож с две остриета. От една страна е прекрасно, защото тази възможност дава на автора пълен контрол над това в какъв вид ще се появи книгата му. От друга страна, е ужасно поради… ами, същата причина.

Без значение дали ще се издава традиционно или ще се самоиздава, една книга е толкова добра като пазарен продукт, колкото е бил добър екипът, работил над нея. Не може и не трябва да има пестене и компромиси на нито един етап, от писането, редактирането и коректурата до предпечата, печата и маркетинга. В противен случай творбата е изначално обречена, тя никога няма да бъде конкурентоспособна на преводната литература и единствено ще разочарова читателите си, убивайки още повече доверието им в българските автори. Това, уви, се случва твърде често у нас, а в края на деня всички носим последиците от предразсъдъците.

Любимият ти жанр за творчески търсения за теб е фентъзи – би ли отличила по един чужд и един български автор в този жанр, чиито стил ти допада и му/ѝ се възхищаваш?

Ех, трудно ми е да отлича само един. В последните години прочетох прекрасни български градски фентъзита – особено книгите на Десислава Дюлгерян, Габриела Плочева, Ирена Първанова, Цветелина Владимирова, Яна Харалантова, Даниела Богоева, Валентина Вълчева, Валентина Игнатова, Александрина Крушарска, Мартин Колев, Марин Трошанов. Всеки от тях си има свой уникален стил и очарование на героите, затова изборът е труден. Щеше ми се да мога да изброя поне толкова писатели и на епично фентъзи, но освен ако Деси Дюлгерян не се престраши да издаде вълнуващия си проект „Равновесие“, това май няма да се случи скоро.

С чуждите автори не ми е по-лесно. Аз съм много всеяден читател относно фентъзи поджанровете. Изчетох и искрено харесах повечето класици като Мартин, Толкин, Джордан и Гудкайнд. Обожавам Сандерсън, за мен човекът е гений! Но като че ли най-присърце ми са ми авторките, които си пишат осезаемо за женската аудитория, към която се числя и аз като читател. Става дума за приказното фентъзи на Лий Бардуго, Наоми Новик, Холи Блек, Сара Маас, Лекси Райън, Шелби Махурин, Елена Звездная. Уви, и с тях понякога срещам трудности – още се боря да преглътна първото лице и единствената гледна точка, например. Но заради вълнуващите герои съм склонна много недостатъци да преглътна.

Да се върнем отново към читателската аудитория – смяташ ли, че фентъзито има своя пазарен (колкото и да мразя тази дума) дял в книгоиздаването?

В световен мащаб – със сигурност! Може и да не е жанрът на първо място по продажби, но си има постоянна, много лоялна аудитория от фенове, на които им харесва въображението им да бъде предизвиквано, като в същото време са и критични читатели с висок стандарт.

У нас като че ли популярността на фентъзито тепърва има да расте. Аз самата ще дам всичко от себе си в името на тази кауза.

Какво е писането за теб?

Категорично най-голямото предизвикателство в живота, но и най-голямото удоволствие!

На финал искам да пожелая успех на “Песента на черния феникс”, верни читатели и много творчески върхове, които да покориш. 

Сърдечно благодаря, много успехи и на теб с всичките ти проекти!