Интервю с Габриела Плочева

Габриела Плочева
Reading Time: 14 minutes

Здравей, Габи,радвам се, че си ми събеседник в рубриката “Интервю с…” на е-списание “Литературен дизайн”. Нека те представим на читателите ни, най-вече на тези, които не са чували все още за “Огън и злато” – твоята фентъзи поредица. Габриела Плочева е млад български автор, който се изявява изключително успешно в жанра “фентъзи” и „хорър“. От фентъзи поредицата “Огън и злато” са излезли две книги “Предсказанието” и “Принцът на мрака”, които между другото прочетох за нула време, а мнението ми публикувах тук, а сборникът „Дълбоката мрежа“ бе изкупен за нула време. Представи се и ти на нашите читатели, ако съм пропуснал нещо.

Здравей, Вал! Благодаря ти за предоставената възможност да разкажа за себе си и поредицата „Огън и злато“ на читателите на “Литературен дизайн”!

Кога и как ти хрумна идеята за такъв мащабен проект като фентъзи поредица?

Върху „Огън и злато“ работя още от гимназията. Тогава много четях и гледах ърбън фентъзи и един ден Ели и Габи оживяха в съзнанието ми и оттогава насам не ми дават покой. Интересното е, че оригинала на първата книга „Предсказанието“ няма нищо общо с тази, която са чели читателите. Запазени са само ключови моменти като Пролога, интригата между Ели и Конър, падането им в басейна, отвличането на Ели (въпреки че се случва на рождения им ден, а не в Нощта на мъртвите) и сватбата ѝ с Азазел, всичко друго е пренаписано, изтрито и дописвано. В оригинала Гейбриъл има три сестри – Наташа – по-позната на читателите като Лора, Наоми и Никол. Дейвид също има брат и сестра, но при последното пренаписване реших да запазя само Наташа, която бе най-подходяща за романс с Велзевузий в следващата част.

Книгите на Габриела Плочева

Как пишеш? По предварителен план или, така да се каже, спонтанно?

И двете. Когато пишеш толкова мащабна история с много светове, сюжетни линии, обрати и герои (в следващата част „Четирите конника“ се запознаваме с над 20 нови герои, 10, от които участват активно) няма как да пишеш без план. Знам каква е сюжетната линия на всяка една от следващите книги, това ми помага много, защото по този начин избягвам сюжетните дупки, а и имам сюжет за следващата книга, тоест щом приключа с настоящата книга, мога веднага да започна да пиша следващата, a не две години да мисля сюжет. В същото време много от сцените ми идват и спонтанно. Смъртта на Борим и Анастасия в „Принцът на мрака“ не беше планувана.

Фабулата, действието, героите са в перфектен баланс, а историята и митологията са невероятно умело вплетени в цялата история. Някакви специални интереси ли имаш към тях? Откъде черпеше информация, така че да я вплетеш и обогатиш неимоверно повествованието?

От малка имам интерес към историята, история на религиите, митове, легенди… и съм прочела много литература по тези теми, гледала съм филми… Но не бих казала, че съм правила специални проучвания за романа, по-скоро вплетох знанията и интересите си в историята. Единствените проучвания, които правих бяха във връзка с ритуалите, както и използването на билките спрямо магията. Например, ритуалите, които извършва Сборището са вдъхновени от Уика, а тези от демоните – от „Сатанинската библия“ на Антон Ле Вей.

Кое ти помогна така умело да комбинираш реални географски места от минало и настояще с чисто имагинерни светове и реалности?

Както казах по-рано, историята винаги ме е влечала и, когато създавах Фанагория, комбинирах различни вярвания на прабългарите и траките. Що се отнася до позиционирането ѝ, реших да се намира на мястото на древен Вавилон, а не на днешна Русия, както сме учили в учебниците по история. В студентските си години, много бях запалена по египтологията, Шумер, Вавилон… и след като сравних „азбуката“ им и тази на прабългарите (не глаголица, а знаците, които са използвали) открих доста прилика между тях и когато започнах да строя Фанагория реших да я позиционирам там.

Що се отнася до светостроенето на Подземния свят и Ада – те са инспирирани от любимата ми планета Сатурн и нейната най-голяма луна Титан. Както знаем Титан също като Подземния свят е газообразна планета, на която валят дъждове от газове като етана, гравитацията е слаба и затова летенето там е възможно. За Ада се вдъхнових от планетата Сатурн и от пътешествието ми до Йелоустоун – най-големият природен парк в света. Цветните горещи езера, които виждат Ели, Велзевузий и Стела в „Принцът на мрака“ видях аз, докато се разхождах в парка. Красотата им се запечата в съзнанието ми и нямаше как да не ги включа.

Героите ти са характерни, пълнокръвни и дълбокоизградени – всеки със своите мотиви и характерови особености. Ползваше ли допълнителна литература за изграждането им или “всичко идва от вътре”?

Смея да твърдя, че съм добър психолог, освен прочетената литература, аз самата съм доста интуитивна и обичам да създам психологически профили на хората около мен. Когато знаеш историята на героите си – техният произход, миналото им, копнежите, страховете е много лесно да създадеш пълнокръвен герой. Но, разбира се, не трябва да забравяме и за логиката. Много фентъзи писатели забравят, че, ако светът и героите ти не се подчиняват на логиката, те много лесно ще издишат. В първата чернова на „Принцът на мрака“, когато английското сборище отвлича Конър, Дейвид и Мария, Гейбриъл всъщност убива вещиците, но при редакцията се замислих, че, ако това се случи, тя с нищо не е по различна от Ели и няма право след това да я обвинява, че е убила Джонатан и, че е пожертвала децата в пещерата на Орфей, защото тя самата също е убийца. Ако не бях оправила този на пръв поглед дребен детайл, целият ми роман щеше да издиша.

Колко време, грубо поне, ти отне написването на двете части от “Огън и злато”?

Десет години. Докато стане време за издаване, романите претърпяха твърде много промени. Десет години се лутах между различни сюжетни линии, взимах си и твърде дълги почивки, дори по едно време бях забравила, че изобщо имам роман и половина на лаптопа. До 2019 година, когато харддискът ми умря и аз изгубих всичко… След като успях да възстановя някаква стара версия на „Предсказанието“ (в оригинал, „Да обичаш вампир“), го пренаписах и си дадох обещание, че ще завърша поредицата и ще я издам.

Имаше ли моменти, в които ти е идвало да се откажеш?

Не. Не съм такъв човек. Каквото и да започна, винаги го завършвам. Понякога може да ми отнеме повече време, но никога не се отказвам. Имам ли цел, преследвам я докрай. В това отношение съм като Конър.

Не мога да не те попитам какви трудности среща българския писател в родната действителност на книгоиздаването?

Като за начало първата трудност е да си намериш кой да те издава, ако си решил да се издаваш по традиционният начин. Когато си тепърва прохождащ автор и още никому познат, никой не иска да те издава. Както каза главният редактор на „Хермес“ в едно интервю: „Ние не издаваме книги, ние издаваме писатели“ или на чист български, няма значение колко добър или лош е романът ти, ако ти си известен (няма значение с какво), имаш изградена аудитория, ще намериш много бързо издателство, но, ако ти нямаш голяма фен база – ще бъдеш отрязан. Няма как издателят да инвестира една кофа пари в теб, ако не е сигурен, че не само ще си възвърне разходите, но и ще има печалба. И тук идва проблемът, защото българският писател се сравнява с чуждестранният, който има литературен агент, занимаващ се с всичко – от търсенето на издателство, договор за издаване, промотиране на книги, турнета, интервюта, та дори и филмиране. От чуждестранният писател се очаква единствено да пише. В родната действителност, обаче писателят трябва сам да се погрижи за всички тези работи и когато издателят му ги каже, той се сърди и се чуди защо тогава му е издателство. И тогава му се налага да направи избор – да играе по правилата или да се самоиздаде, което в началото звучи страшно, но напоследък е все по-предпочитаният вариант, защото имаш пълна свобода на действие.

„Предсказанието“ е издадено от “Фабрика за книги”, а „Принцът на мрака“ от „Лексикон“, какви са разликите в работата ти с тях?

Огромна. „Фабрика за книги“ се опита да ме саботира, още в началото подходиха супер непрофесионално – окепазиха ми корицата; накараха ме да пусна предварителни поръчки във фейсбук страницата ми, а забравиха да пуснат книгите за печат и читателите трябваше да чакат месец, за да получат книгите си; ден преди премиерата във Варна ме уведомиха, че няма да получа книги за премиерата, а аз бях платила за зала, кетъринг, водещ… и в последния момент трябваше да печатам бройки на мои разноски… Разбрахме се, че сумата ще ми бъде възстановена, още ми я възстановяват… Това са случки от преди да излезе „Предсказанието“, след излизането му на пазара, нещата не се подобриха и в крайна сметка, реших да продължа с друго издателство. Благодаря много на Савко Калата, който ме представи на Алина Караханова – Изпълнителният директор на „Лексикон“. След като ѝ показах корицата, изготвена от Стоян Атанасов от Контур Криейтив и ѝ споделих, че ще правя трейлър, каква е визията ми за романа, маркетингова стратегия, аз какво очаквам от издателят си, те какво очакват от писателя си и прочетоха романа, подписахме договор. И смея да твърдя, че съм много по-доволна от работата си с тях. Книгата ми присъстваше на Панаирите на книгата в София, на Алеита на книгата, които текат сега в страната, помогнаха ми с организацията на премиерите в София и Бургас, влязоха ми в положение, когато им казах, че няма как да присъствам на Коледния Панаир на книгата, тъй като бременността ми бе рискова и бях на легло четири месеца.

Габриела ПлочеваЕвентуално като вече опитен и успешен писател какво би посъветвала по-младите творци, които тепърва тръгват по пътя на писането?

Ако са решили да работят с издателство, първия и най-важен съвет е НЕ ПОДПИСВАЙТЕ НИЩО БЕЗ АДВОКАТ! Когато получите договора веднага се посъветвайте с адвокат по авторско право, ще ви спести много главоболия за бъдеще. Вторият, не по-малко важен, е знайте си интереса. Издателството е харесало романа Ви и е готово да Ви издаде, това е страхотно, но не губете хладнокръвието си. Тук е моментът, в който започват преговорите, ако искате нещо, имате идеи и определена визия как да се случат нещата, не си мълчете. Това е бизнес като всеки друг и е много важно да свалите розовите си очила и да не гледате наивно на нещата, защото после и да се жалвате няма смисъл.

Във връзка с предходния въпрос – срещна ли хора, които те подкрепиха и ти подадоха ръка?

О, да! На първо място мъжът ми и баба ми, на които посветих „Предсказанието“, без тяхната подкрепа не бих се справила. Лелята на мъжа ми, която приклещи Савко (смее се), Савко, който ме запозна с Алина, Десо Димитров, благодарение, на който се запознах с редактора ми…

Предполагам работиш по третата книга – до къде си стигнала в работата си по нея? Кога бихме могли да се надяваме да я очакваме?

Кога ще излезе „Четирите конника“ все още не мога да кажа, защото историята е написана до половината, а след като я напиша, ще има още много работа по нея. Основна редакция, работа с Алфа читатели, редакция, работа с Бета читатели, редакция, редакция с редактор и още няколко мини редакции на различни откъси и глави по между другото (смее се), след това следва корекция, корица, оформление на книжно тяло, неща, които отнемат месеци… „Четирите конника“ е много мащабен проект, имаме вече и четирите свята, запознаваме се и с ангелите, както и с други герои, романът най-вероятно ще надхвърли 600 страници. Но смело мога да обещая на читателите си една много вълнуваща история, пълна с приключения, обрати, любов и нови интересни герои.

Защо избра да твориш във фентъзи жанра?

Заради магията. Всеки се нуждае от малко магия в живота си.

Къде намираш вдъхновението си?

Когато изпадна в блокаж, търся вдъхновение в други креативни неща – музика, рисуване, пътувания… В края на 2019, когато работих върху „Принцът на мрака“, участвах в един семинар в Турция по Кинетично учение. Къщата, в която бяхме беше направена в древногръцки стил, като останалите сгради наоколо. От 9 сутринта до 9 вечерта бяхме заети с танци и упражнения, на деветия ден отидохме за няколко часа до Ефес на плажа, не бях писала от месеци, но тогава бях така презаредена (а и нямах под ръка лист и химикал), че започнах да пиша директно върху пясъка с пръсти.

Кога намираш време да пишеш?

Последните два месеца, все по-рядко. Но силно се надявам след 3-я – 4-я месец на сина ми да ми остава повече време за „Четирите конника“.

Какви книги обичаш да четеш в свободното си време, колкото и малко да е то? Кои са любимите ти български и чужди фентъзи автори?

През свободното си време чета всякаква литература – фентъзи, трилъри, хорър, исторически романи, както и научнопопулярна литература. За мен няма значение какъв е жанрът, важното е да има интересен сюжет и герои, романът да е богат на действие (а не 80% преразказ или описания, всичко трябва да е балансирано), както и неочаквани обрати и финал. Не харесвам романи, чийто действие и финал мога да предвидя още в началото, защото не виждам смисъл да си губя времето.

От българските автори любими са ми Десислава Дюлгерян, Даниела Богоева и една много добра писателка, чийто роман ще излезе тази година, но аз имах честта да го прочета още миналата, а в края на месец август ще излезе новелата ѝ – Валентина Йорданова.

От чуждестранните харесвам Мартин, Робин Хоб, Дженифър Арментраут, Анджей Сапковски и много други.

Смяташ ли, че българските автори като цяло са харесвани от читателската аудитория или по-скоро тя е настроена чуждопоклонически?

Въпреки, че масово читателите предпочитат чуждата литература, напоследък все повече хора посягат и към съвременните български автори. Разбира се, по-голямата част все още не може да се престраши, тъй като на пазара няма отсяване от добрите писатели, които са вложили труд, време, средства, за да бъде романът им конкурентноспособен на чуждестранната литература и от не толкова добрите, които не са вложили нищо – напишат набързо един роман за два месеца, спестяват от редактор и коректор, изтеглят някоя картинка от интернет за корица, преразкажат 90% от романа, за да не излезе много дълъг и печатът да им излезе по-евтино и накрая го пуснат за 20-25 лева… Читателят няма как да знае дали един роман е добър преди да го е прочел, но, ако тепърва се е насочил към българските автори и първо попадне на подобен роман, дали отново ще рискува с българско творчество?

Да се върнем отново към читателската аудитория – смяташ ли, че фентъзито има своя пазарен (колкото и да мразя тази дума) дял в книгоиздаването?

Разбира се, фентъзи жанра е един от най-предпочитаните, а последните 5 години на пазара излизат много добри български фентъзита, а благодарение на фейсбук групите, читателите, които все още се колебаят дали да прочетат даден автор, могат да видят мненията и да решат дали си заслужава.

Какво е писането за теб?

Свобода. Свобода да създавам нови и интересни светове за жанра. Свобода да пресъздам познати раси по нов и интересен начин. Свобода да напиша стари истории по различен и завладяващ начин.

Ти подхождаш изключително професионално към промотирането на творбите си – направи трейлъри на “Предсказанието” и на “Принцът на мрака” – как успя да реализираш на това високо ниво видеопродукциите? Факт е, че най-известните писатели в България все още нямат такъв подход.

Аз съм много амбициозен човек и когато правя нещо искам да е на ниво. Освен това, опитвам по всеки начин да покажа на читателската аудитория, че си заслужава да заложат и на българските автори, че има и такива, които се стремят да бъдат конкурентно способни на чуждестранните. Затова инвестирах в трейлъри, в цветни илюстрации и се стремя всяка следваща книга да бъде в пъти по-добра от предходната. Интересувам се от мнението на читателите си и се стремя да дам най-доброто от себе си.

Но да се върнем на темата за трейлърите. Когато реших да правя трейлър на „Предсказанието“, в ума ми се зараждаше идея като за трейлър на филм – като на „Принцът на мрака“, но тогава бяхме притиснати от времето. Разгледах какви трейлъри се правят в България – не останах доволна, защото повечето бяха снимани или с телефон и с ужасно качество, или тип презентация.Обърнах се към колегите зад океана и реших, че ще бъде нещо подобно – интересни кадри с главните героини и загатване на сюжета.

Направата на „Принцът на мрака“ е доста по-мащабен проект и с много високо качество, за който получих и признание с номинацията за Еврокон, за което съм изключително благодарна на читателите си! И в интерес на истината след като видях крайният резултат, вече си мечтая и за сериал по поредицата „Огън и злато“, но този път ще работя само с професионалисти и ще ги обвържа с железни договори, а стъпят накриво, а ще плащат хиляди левове неустойки.

Коментирахме известни трудности, които си имала с втория фентъзи филм – можеш ли да споделиш подробности?

Мога и ще го направя не, за да се жалвам, а за да е урок на другите хора, които решат да правят подобен трейлър или решат да работят със същия човек, защото в България, когато някой се опари, не споделя на другите, за да се опарят и те. Е, аз не съм такъв човек, затова разказах навсякъде за горчивия си опит с „Фабрика за книги“ и Диана Бойчева, затова ще го направя и за работата си с режисьора, защото след като споделих, се оказа, че и много други хора са били недоволни… Ами кажете, защо си мълчите, защо и другите трябва да горим?

Трудностите започнаха още в началото, когато говорихме за евентуална съвместна работа по втория роман (режисьорът е монтажист на Предсказанието, който след приключването му, сам ми каза, че следващия път може да поеме режисьорската и операторската част, да събере актьори и да направим нещо по-мащабно), това беше към средата края на юли миналата година. Първо му разказах накратко историята и кои сцени искам да включим, за да е по-интересно и динамично. Когато ме попита каква сума мога да отделя за трейлъра, дадох цена, която нито е висока, нито е ниска. Все пак съм икономист, а преди няколко години се занимавах и с инвестиции, така че съм наясно как стоят нещата и исках да видя за каква сума той е склонен да осъществи проекта. След като ми сподели, аз се съгласих, изпратих романа, изпратих резюме, визитки на героите, написах сценарий… Сключихме договора в края на август, като ми каза, че в началото ще започнат снимките, ще снимаме седмица и оттам си остава още две седмици за монтажа, мен ме устройваше като план, защото крайният срок беше 26 октомври.

И след като получи капарото (половината сума) започнаха проблемите. Всяка седмица ми обещаваше, че следващата започват снимките, няколко пъти си взимах неплатен отпуск и познайте винаги в последния момент ми казваше” „А, не, другата седмица“… И така до края на октомври, когато вече беше студено и тогава чак започна да снима. Тук е моментът, в който искам да благодаря на актьорите и на целия екип, които стояха голи на студа! И така, снимките приключиха месец след като трябваше да получа напълно готов трейлър и да го пусна да се върти из социалните платформи. И започнаха големите скандали. Няма да навлизам в подробности, тъй като е много дълго, но накратко, два месеца ме лъга и въртя, че ще си получа следващата седмица, след няколко дни трейлъра, дори се наложи да наема още един човек, който работи на Коледа и нова година, платих му тройно и накрая той забавяше умишлено и него, като не му изпращаше файловете! И междувременно ме изнудваше за пари или ми давал снимките и да съм си ги правела каквото искам… Кажех ли, че ме бави и, че има краен срок, който е бил преди месец-два, той ми се сопваше, че за толкова пари, толкова. Нямам нищо против, да иска повече, но преди да подпишем договора, той имаше един месец, в който да прочете книга или поне резюмето, сценарият, визитките и да каже, “Абе, аз казах една сума, но така като гледам ще излезе повече” и оттам нататък вече аз да преценя дали съм склонна да я платя или не. Та Николай Тодоров, актьорът, играещ Велзевузий ми писа в 12:00 вечерта преди края на последните снимки да ме пита какъв е героят му, добър или лош! Снимат месец и половина, а героите не знаят какво играят, оказа се, че изобщо не им е изпратил визитките…

На 5-и януари най-накрая си получих що-годе завършен трейлър, след 5-и прави сигурно още 5 поправки и всеки ден получавах обновена версия, но при предаването и плащането на последните суми (той ме беше изнудвал да плащам странични суми, за които така и не получих касови бончета…), той не ми предаде подписани декларации от актьорите, че дават съгласие трейлърът да се излъчва с тяхно участие. И му дадох да подпише Анекс към договора, който го задължаваше до 10 дни (не работни!) да ми предаде подписаните декларации или ми дължи неустойка в размер на всички получени от него суми.

Три месеца по-късно аз все още нямах нищо получено, през няколко седмици му звънях и той всеки път ми отговаряше „да, да, утре ще ги изпратя“, накрая март месец в 1:00 вечерта се скарахме под мой пост, в който той си позволи да се държи нагло и аз го захапах за декларациите, при което той започна да ме обижда, свали ми видеата в YouTube и Facebook незаконно, тъй като като сценарист и продуцент аз имам авторски права и мога да ги споделям, където си пожелая, звънял е и в „Шоуто на сценаристите“, където трейлърът беше показан за първи път. И се опита да ме изнудва за още пари, ако не съм му била дала още 3 бона, нямало да качи трейлъра и да ми изпрати декларациите, при което аз се свързах с адвокат по авторско право. Тук искам да благодаря на Даниела Богоева, която ми го препоръча. Разказах му за ситуацията, представих му всички доказателства, които събирах срещу него от края на декември.

Книгите ти се разпространяват във всички книжарници в страната, а отделно всеки фен на фентъзи жанра може да си ги закупи от твоя сайт. Какви изненади да очакват тези, които си ги поръчат директно от теб?

Когато читателите решат да ме подкрепят като си закупят романите директно от мен, аз искам те да се почувстват специално, поглезени дори. Затова в красиво опакована кутия им оставям и малки подаръчета – постер с карта на Ада, Подземния свят или илюстрация на Сирузу, плакат с двете героини, календарче и ароматна свещ. Понякога пускам и шоколадови лакомства вътре, но сега е твърде горещо.

За финал един шеговит въпрос: Не е ли неимоверно трудно да живееш в Бургас и да предпочетеш компютъра пред плажа?

Когато живеех във Варна или в Акрата, където прекарвах летата си, взимах със себе си тетрадка и химикал и пишех на плажа. Много от сцените ми хрумват именно във водата или под душа (смее се). Но в интерес на истината това лято изобщо не съм ходила на плаж, Пепи е още много малък и го разхождам само в квартала, когато не е толкова горещо.

Целият екип на е-списание “Литературен дизайн” ти желаем успех като автор, защото вярваме, че не само комерсиалния успех ти е вързан в кърпа, а и това да спечелиш сърцата и умовете на читателите.

Благодаря ви много! Аз също ви пожелавам успех с бъдещите начинания и още много нови читатели!

196 Views