Героят и тълпата в “Непознатата” на А. А. Блок

Александър Александрович Блок (1880-1921г.) (за когото вече е ставало дума в ЛитКритик), яркото лице на руския символизъм; човекът, когото сам Гео Милев нарича: „последно зърно в наниза от големи руски души”, поставяйки го в едно изречение с Пушкин, Достоевски, Толстой, Соловьов ––и Чехов; поетът, когото Замятин характеризира само с една дума: „любов”; субектът на стотици литературни изследвания, теории и спекулации – това е Блок!

В днешно време той остава в културното съзнание на масата като автор на десетки статии, касаещи се за Гогол, Горки, Ибсен, Андреев, Сологуб; на преводи от английски, немски, фински, норвежки; на 24 поеми, 10 пиеси и 19 стихосбирки, от които най-разпознаваема остава „Стихове за Прекрасната дама” (1901-1902г.).

Там точно образът на “Прекрасната дама” е описан като нещо мистично, възвишено, недостижимо; на границата с божественото. И въпреки че не фигурира в тази стихосбирка, стихотворението “Непознатата” (1906г.) обладава подобни черти.

Композицията на самото произведение е изградена около контрастните образи – “глухият и гъст” въздух се противопоставя на глъчката в локалите; позитивната представа за блестящия кравай над фурната – с детския плач; чисто реалистичният подход, по който се представят пияниците – с “траурната феерия” на едноименната Непозната. Лирическият герой, от чието име е наративът, не прави изключение.

По своята същност, той се противопоставя на всички останали образи: от чисто социологическа гледна точка, всички останали принадлежат в някаква група – „контетата повеждат дамички” и „кокетка писва глезено” (вероятно от охажване), докато говорителят има само „друг единственный/ В (…) стакане отражен” („единствен приятел,/ отразен в (…) чашата”), тоест, неговия собствен лик.

Подобно усещане за самота може да се отчете и в безименното стихотворение на Йоана Черноколева (2001-…), публикувано март месец, 2024г. в сп. ЛитДизайн. Но докато Блок умело играе със звуковата картина, обикаляща говорителя – детския плач, скриптенето на веслата, писъка на кокетката и крясъка „in vino veritas”, Черноколева предприема обратния похват, фокусирайки и сливайки образа на самотата с отсъствието на шумове („сега съм сама/ в тишината надгробна”).

В този ред на мисли, Непознатата също е сама, но контрастът между нея и героя възприема различна същност – реалистическа. Жената се появява в локала само вечено време в определен час, а образът й е описан като „подобно призрак” или сън („или е само сън това?”); като „траурна феерия” (феерия = сценично представяне на приказка със специални ефекти), тоест, може да се спекулира дали тя изобщо съществува или не е изкривяване на реалността в съзнанието на говорителя, в следствие на ефектите на виното.

Друга разделителна черта е икономическата прослойка на героите – Непознатата носи коприна, щраусови пера и „плава в парфюми”, контетата са облечени модерно, а пияниците викат: „In vino veritas!” (от латински: „Истината е във виното!”), докато говорителят стои пред една чаша, а в последната строфа казва: „Да, истината е във виното” на руски. Възможно е финансовите му възможности да не позволяват изучаването на латински или купуването на по-сериозна доза алкохол.

В заключение, противопоставянето на героя и тълпата в “Непознатата” на Александър Блок разкрива задълбочено изследване на изолацията, социалното неравенство и размитите граници между реалността и илюзията. Последното създава напрежение между осезаемото и мистичното, подчертавайки темите за екзистенциалната самота и търсенето на смисъл в такъв свят. Нюансната картина, описана от автора, поставена на фона на руския символизъм от началото на 20-ти век, предлага безкраен размисъл върху човешкия опит и сложното взаимодействие между индивида и обществото.

1. Милев, Г. „Александър Блок”, 1921г.
2. Замятин, Е. А. „Речь на вечере памяти А. А. Блока”, 1921г.
3. „Критика Блока”
4. „Александр Блок: Переводы”
5. Блок, А. А. „Непознатата”, 1906г.; превод на Валери Петров
6. Милев, Г. „Александър Блок”, 1921г.
7. Замятин, Е. А. „Речь на вечере памяти А. А. Блока”, 1921г.
8. „Критика Блока”
9. „Александр Блок: Переводы”
10. Блок, А. А. „Непознатата”, 1906г.; превод на Валери Петров

Библиография:

Блок, А. А. „Непознатата”, 1906г.; превод на Валери Петров;

Замятин, Е. А. „Речь на вечере памяти А. А. Блока”, 1921г.;

Милев, Г. „Александър Блок”, 1921г.;

Черноколева, Й. „Сърце от стъкло …”, 2024г.

http://blok.lit-info.ru/blok/kritika/index.htm;

http://blok.lit-info.ru/blok/stihi/perevody/perevody.htm

Николай Петров

ЛитКритик

Николай Петров е литературен критик и носител на национални награди. Ученик е в 81 СУ „Виктор Юго”.