нощ-улица-фенер-аптека

Градацията и скритият позитивизъм в стихотворението „Нощ, улица, фенер, аптека” на А. А. Блок

Началото на XX век, определено от Николай Бердяев (1) като „сребърен век на руската поезия”, се превръща в поле за изява на прозаици и лирици с разнообразни творчески възгледи, като по този начин се формират и много различни литературни направления. Най-известните от тях са може би акмеизмът, футуризмът и символизмът.

Към третото се отнася именно и фигурата на Александър Александрович Блок (1880-1921г.) – поет, известен днес със своето колосално творчество, състоящо се от очерци, статии, речи, пиеси, стихотворения, поетически цикли и т.н. Като част от такъв негов цикъл („Танци на смъртта”) е написано и пословичното му лирическо стихотворение „Нощ, улица, фенер, аптека”.

Литературните критици по цял свят отразяват достойнствата на това произведение, разглеждайки елегичното настроение, мрачната символика и цикличността (композиционната рамка) и правейки си заключения за депресивния характер и портретизираната безнадеждност. Целта на сегашния текст не е да опровергае вече публикуваните анализи, а по-скоро да „добави” още един вариант на тълкуване.

Изначално трябва да се разгледат образите в първия стих – едноименните „нощ, улица, фенер, аптека”, възходящо градирани по степен на положителност.

Първа е нощта, която още от сюжетите в Стария завет се свързва с несигурността, невежеството и злото (2), въпреки по-късните й естетизирани превъплъщения от руските поети на „чистото изкуство” (3).

След нея е улицата – символът на пътя – която показва, че градът не е изоставен; хората могат да стигнат до него; да взаимодействат с местните.

После се нарежда фенерът – образът на светлината (християнския символ на Божествената същност (4)), която противодейства на нощта. Възприема се също и като символ на надеждата в „дрезгавия полумрак”.

На последно място е аптеката – централният образ, чрез който се достига ‘връхната точка’ на позитивизма. Наличието на аптека означава, че хората все още са загрижени едни за други; хуманизмът все още съществува и преобладава (за последното – ако приемем за правилно изказването на самия Александър Блок: „Около всяка къща има аптека” (5)).

Но дори след разясняването на тази позитивна градация, наличието на образите на „безсмисления, дрезгав полумрак” и нощта, както и изразът: „Без изход пак”, не може да се отрече. Затова пък може да се обясни с термина „ненадежден разказвач” (unreliable narrator) – герой (или в този случай – говорител), чиято основна цел е „създаването на алтернативни идентичности и реалности за себе си и за хората около него.” (6) (под „хората около него” в моментния пример разбираме читателите).

Приемайки лирическия говорител на Блок за ненадежден разказвач, става ясен контрастът между негативната експресивност и позитивния подтекст в стихотворението.

В заключение, „Нощ, улица, фенер, аптека” предлага многостранна интерпретация, която надхвърля привидно мрачния тон. Въпреки елегичното настроение, скритият позитивизъм в стихотворението се разкрива чрез възходящата градация на образите. От нощта, свързана с несигурността и злото, през улицата и фенера, достигайки до аптеката – връхната точка на позитивизма, представляваща хуманност и грижа. Тази позитивна градация подсказва наличието на надежда дори в най-мрачните обстоятелства. Използването на концепцията за ненадеждния разказвач добавя допълнителен слой на интерпретация, като показва контраста между негативната повърхност и позитивния подтекст.

Стихотворението на Александър Блок можете да прочетете ТУК.


(1) Трунин, М. Кто придумал термин «серебряный век», https://arzamas.academy/materials/601
(2) The Biblical Symbolism Of Night: Its Meaning, Significance, And Interpretation, https://digitalbible.ca/article-page/bible-study-symbols-the-biblical-symbolism-of-night-its-meaning-significance-1700845110801×280294612771025300
(3) ДЗУЦЕВА, Н. А., ОБРАЗ-СИМВОЛ «НОЧЬ» В ВОСПРИЯТИИ РУССКИХ ПОЭТОВ «ЧИСТОГО ИСКУССТВА»  И  К.Л.ХЕТАГУРОВА, https://svarkhipov.narod.ru/pup/dzus.htm
(4) Списък на християнски символи, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8
(5) Гиппиус, В. В., “Встречи с Блоком.” — Ленинград, 1941
(6) Muro, A., “Lie to Me: The Unreliable Narrator as Creator of Identities”, 2016г.


Библиография:

Гиппиус, В. В. “Встречи с Блоком”. Ленинград, 1941г.;

Дзуцева, А. Н. „ОБРАЗ-СИМВОЛ «НОЧЬ» В ВОСПРИЯТИИ РУССКИХ ПОЭТОВ «ЧИСТОГО ИСКУССТВА»  И  К.Л.ХЕТАГУРОВА”, https://svarkhipov.narod.ru/pup/dzus.htm, 2005г.;

Муро, А. “Lie to Me: The Unreliable Narrator as Creator of Identities”, 2016г.;

Трунин, М. „Кто придумал термин «серебряный век»”, https://arzamas.academy/materials/601


Използвани сайтове без обозначени автори:

Wikipedia: „Списък на христиански символи”

Digitalbiblе: The Biblical Symbolism Of Night: Its Meaning, Significance, And Interpretation

ЛитКритик - Николай Петров

Николай Петров

ЛитКритик

Николай Петров е литературен критик и носител на национални награди. Ученик е в 81 СУ „Виктор Юго”.

77 Views

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Content is protected !!