Атанас Янев представя своите “Среднощни откровения”
Покана:
Заповядайте на премиерата на третата стихосбирка “Среднощни откровения” на поета Атанас Янев, която ще се проведе на 26 април (вторник), от 19 часа, в град София – Dada Bar (ул. Георги Бенковски № 10). По едната “случайност”, тогава авторът има и рожден ден.
За любовните “Среднощни откровения”
“Среднощни откровения” (2021) е книга с любовна лирика, написана основно в класически римуван стих. В този ред на мисли, и сега Атанас не изневерява на стила си, който се опитва да наложи още с първите си две поетични книги – “Мъгла от стонове” (2015) и “Лазурът се разлисти” (2018).
Любовните стихове на автора пристигат след тригодишна пауза от последната му стихосбирка. Новата книга на младия поет стават факт благодарение на издателство “Палмира”. Нейн редактор е Николая Янева, а дизайнът е дело на Георги Альошев.
Ето какво споделя самият Атанас в началото на стихосбирката чрез своето “кратко лирично отклонение”:
“Реших да направя това кратко лирично отклонение, защото почувствах необходимостта да се изповядам пред Вас, отделно от стиховете, които ще започнете да четете след няколко минути.
Изминаха цели три години, откакто на бял свят се появи втората ми стихосбирка „Лазурът се разлисти“ (2018). През това време, в определени моменти, въпреки че продължавах да пиша, започнах да се отдалечавам от думите. Постепенно станах чужденец в тяхната малка държава – пространство, което бях създал за себе си, за да бягам от себе си, другите и света.
На няколко пъти се отказвах от моята жена, сродната ми душа – Поезията. Тя правеше същото с мен. Знаех, че в такава ситуация обичта ми към Нея е престъпление и че нямам нужда от официална присъда, за да излежа наказанието си: достатъчно беше, че се осъждах сам. Който е чел Достоевски, ще ме разбере.
Самият аз прекрасно разбирах, че една жена или трябва да я обичаш безусловно, или трябва да си готов да я загубиш. И тогава започнах да осъзнавам разликата между любов и обич в контекста на нашето съвремие. Любовта масово се бе превърнала в желание за притежание и егоизъм; в една разумно сключена сделка; в задължително условие за измамно щастие; в удобен инструмент за ненужна показност.
Обичта се радваше на огромен дефицит между хората. А Обич е, когато единственото ти желание е да споделяш, а не да притежаваш; да си привързан, а не зависим; да обичаш повече, отколкото теб те обичат; дори да обичаш тогава, когато теб не те обичат.
По този начин намерих сили в себе си да се завърна към Поезията, да я обикна отново. Тя направи същото с мен. И така се появи идеята да издам тази стихосбирка, която съдържа любовна лирика, писана в периода 2018-2021 година.”
Негови стихове можете да прочетете ТУК.