е-списание „Литературен дизайн“ има удоволствието да представи стиховете на Атанас Янев.
АПОСТОЛ
Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката на онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.
Повярвах в теб след всички празни речи,
с които този свят ни деформира.
Да бъда друг така и не понечих,
но и до днес не спрях да те намирам
в прегръдката на мак червеноок,
във вярата, че може да е просто –
ако след време се превърнеш в Бог,
то аз ще се превърна във апостол.
Из “Среднощни откровения”
РАВНОСМЕТКА
Заблудите ненужни са, момчета,
въздишащи по белоцветни вишни.
В родината на Ботевата чета,
момчета, знайте – вие сте излишни.
Излишни сте – това е толкоз просто,
защото се превърнахте в мъже,
които помнят, че един Апостол
виси на отоманското въже.
Зад вашата любов сега наднича
народният, добре наточен нож.
И как да вярваш, щом се опаричиха
дори и братчетата на Гаврош?
Сред ропота на нрави стихоплетски
надеждата ви вече е отнета.
Наивно е да гаснеш по „Радецки“
и да обичаш някаква Венета.
Наивник е и който не презира,
и е обречен, който не пълзи.
Момчета, зад усмивките съзирам
потоци от кървясали сълзи.
През тях България сама и бледа –
на Самуил последният боец –
с очите си избодени ни гледа
и носи трънения си венец.
Плачете! Че плачът ви ще усмихне
най-мрачните ъгли на всеки здрач,
докато най-накрая не притихне
с вас и моят непотребен плач…
Докато най-накрая разберете,
момчета, но сега сте заблудени,
че няма за какво тук да умрете,
особено преди да сте родени.
Из “Лазурът се разлисти”
ЧУВСТВА
Отдавна всички чувства са бездомни
и гаснат по тъмничните кьошета.
Съдбата им безлична и проклета
след време никой няма да си спомни.
След време никой няма да попита
и никой няма нищо да възпява.
Във кръчмите на писаната врява
ще има маси само за шарлита.
Из “Мъгла от стонове”