Поезия от Атанас Янев

е-списание „Литературен дизайн“ има удоволствието да представи стиховете на Атанас Янев.

АПОСТОЛ

Погледнах те през стъклен похлупак,

потърсих те край спомени предишни,

в усмивката на онзи слънчев мрак,

пред който всяка дума бе излишна.

 

Повярвах в теб след всички празни речи,

с които този свят ни деформира.

Да бъда друг така и не понечих,

но и до днес не спрях да те намирам

 

в прегръдката на мак червеноок,

във вярата, че може да е просто –

ако след време се превърнеш в Бог,

то аз ще се превърна във апостол.

Из “Среднощни откровения”

 

РАВНОСМЕТКА

Заблудите ненужни са, момчета,

въздишащи по белоцветни вишни.

В родината на Ботевата чета,

момчета, знайте – вие сте излишни.

 

Излишни сте – това е толкоз просто,

защото се превърнахте в мъже,

които помнят, че един Апостол

виси на отоманското въже.

 

Зад вашата любов сега наднича

народният, добре наточен нож.

И как да вярваш, щом се опаричиха

дори и братчетата на Гаврош?

 

Сред ропота на нрави стихоплетски

надеждата ви вече е отнета.

Наивно е да гаснеш по „Радецки“

и да обичаш някаква Венета.

 

Наивник е и който не презира,

и е обречен, който не пълзи.

Момчета, зад усмивките съзирам

потоци от кървясали сълзи.

 

През тях България сама и бледа –

на Самуил последният боец –

с очите си избодени ни гледа

и носи трънения си венец.

 

Плачете! Че плачът ви ще усмихне

най-мрачните ъгли на всеки здрач,

докато най-накрая не притихне

с вас и моят непотребен плач…

 

Докато най-накрая разберете,

момчета, но сега сте заблудени,

че няма за какво тук да умрете,

особено преди да сте родени.

Из “Лазурът се разлисти”

 

ЧУВСТВА

Отдавна всички чувства са бездомни

и гаснат по тъмничните кьошета.

Съдбата им безлична и проклета

след време никой няма да си спомни.

 

След време никой няма да попита

и никой няма нищо да възпява.

Във кръчмите на писаната врява

ще има маси само за шарлита.

Из “Мъгла от стонове”