7-те смъртни гряха на Любел Дякоf
1. През повечето време не знам къде се намирам
С навигация, компас и упътване от 5 човека, почти е сигурно, че ще се изгубя.
2. Ах, тези крайности…
Завиждам благородно на балансираните хора. Мога да прекаля с всичко, дори без да съм разбрала – 14-часов работен ден, цял шоколад, 13-часов сън, тежка мускулна треска или махмурлук.
3. Нямам нерви
Припряността ми води до задължително подраняване, неистово желание нещата да се случват по-бързо и излишно даване на зор. И със сигурност не води до спокоен живот.
4. Тежка нескопосаност
Ежедневието ми е пълно с лекета, спъвания, синини и десетки изпуснати и съборени вещи. Което ме ограничава до стъкларските магазини и гардероба на сестра ми.
5. Пиша като фармацевт
Доста често ми отнема твърде много време да разчета какво съм написала. С голяма доза срам пиша посланията върху книгите си. Тук е моментът да се извиня на всички.
6. Невъзможен романс с чужденец
Въпреки неимоверните ми усилия да науча английския или руския език, става все по-зле. Добре, че съм се влюбвала само в българи.
7. Малко повече откази, моля
Много ми се иска да чувам от себе си повече думата “не”, ама с тази пуста любезност, съм претрупана от уговорки, задължения и бърнаути.