Аз съм Любомира Видева, творческият ми псевдоним е Любел Дякоf. Родена съм на 27.11.1993 г. в град Пловдив. Завършила съм ГХП „Св. св. Кирил
и Методий“, след това продължих образованието си в ПУ “Паисий Хилендарски” с бакалавър “Психология” и магистър “Управление на Човешките Ресурси”. Пиша от 10-годишна афоризми, поезия и разкази. През 2016-та година за пръв път бях публикувана в тогавашното списание “Нова Социална Поезия”. През 2018-та година издадох дебютната си стихосбирка – “Сюжети”, редактор на стихосбирката е поетесата – Ива Спиридонова.
Творческият ми псевдоним е съчетание от моето име, името на майка ми и сестра ми. Няколко месеца публикувах стихотворенията си в социалните мрежи без да разкривам пола, лицето и името си. Желаех да бъда харесвана, или не, единствено на база творчеството ми. Разкрих образа си чрез статия в списание “Егоист”, като много хора бяха изненадани, защото мислеха, че съм мъж. Първата ми поява на сцена през февруари 2016-та на литературното четене на “Нова Социална Поезия”. Участвала съм в четения по покана на ОПС.
През 2021 г. спечелих второ място в конкурса за поезия “Тази приказка – Живот” със стихотворението – “Фобии”.
На 22.12.2021 излезе от печат втората ми стихосбирка – “Ембрион на тъгата”, която е посветена на моята майка. Фокус на книгата е предопределеността на болката. Един лев и 67 стотинки от всяка книга отиват в подкрепа на “Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие”, BCause.
Извън поезията, работя в сферата на маркетинга и предприемачеството.