Интервю с Яна Хараланова

Здравей, Яна,
надявам се, че те намирам в добро настроение и активно творяща. В края на миналата година, по-точно на 20.08 излезе книгата ти “Дивата магия: Обетът”, но преди да поговорим за нея, ще те помоля да се представиш на читателите на списание “Литературен дизайн”.

Здравей! Новата година вече ме подхвана и засили по необятните си пътища.

За тези, които не ме познават – аз съм Яна Хараланова. Журналист по образование, терапевт по призвание и писател по душа.

Писателската част ми отне най-дълго време да я открия. Но пък ми донесе голямо удовлетворение.

Музите ми току ме побутваха, аз се правех на ударена, че не ги забелязвам, докато една нощ през лятото на 2018 година една муза ме събуди, извлече ме за косата от леглото и ме накара да напиша разказ от десет страници. Този разказ никога няма да види бял свят, но си го пазя като спомен. Там някъде се родиха и идеите за “Дивата магия: Обетът”.

Преди това пишех отвреме на време кратки разкази, най-активно в университета. После се фокусирах предимно над нехудожествени текстове свързани с работата ми.

Сега отново се върнах към художествените текстове с нов поглед над нещата.

Писането е наистина удоволствие и носи удовлетворение, но в нашата родна действителност не е начин за препитание. Когато Яна не пише с какво се занимава? 

Предимно се ровя в човешките души, понякога съм и кошче за душевни отпадъци, също рамо за плакане и професионален приятел. Казано иначе – холистичен терапевт съм. Създадох частната си практика повече от шест години и това беше едно от най-добрите решения в живота ми.

Поздравления за което! Намира ли психологията място в творчеството и по-скоро имам предвид патологичните отклонения? Питам, тъй като самия аз доста залитам по фобиите, които претворявам. 

О, да, определено. Обичам да се заигравам в тази посока. Съставям психологически портрети на героите си с всичките им травми, фобии, страхове, компенсаторни механизми, след което им залагам капани, ситуации и отношения, в които да им натискам бутоните.

Да се върнем към романа. Спомена, че пишеш от 2018, а през 2021 вече имаш роман. Какво те накара, какво те подтикна да вложиш толкова усилия и труд в “Дива магия: Обетът”?

Най-първата идея беше за разказ, който прерасна в роман, в последствие ми стана ясно, че в една книга няма да разкажа цялата история. Идеите се разклониха, разраснаха, светът на Дивата магия стана направо огромен без да се усетя.

Иначе всичко започна на шега. С едно „ами ако…“ и моята страст да се самопредизвиквам. Само ден преди събитието Наноримо през 2018 година, пишещо другарче ми разказа за инициативата. Аз бях във възторг. Казах си защо пък не. Включих се и почти на магия спечелих и се оказах с написана първа чернова.

След това правих още две големи пренаписвания и много редакции докато историята се избистри напълно и постигна желания краен резултат. Когато нещо ме запали, потъвам в него изцяло и буквално ставам и лягам с героите си.

В новия ти роман “Дива магия: Обетът” има много магия, много фантастика, много митологични същества. Разкажи за списание “Литературен дизайн” малко повече за фабулата и героите.

В романа проследявам историята на ловеца на магически реликви Люба Добрева в столицата на търговията с магически предмети на Балканите – Варна. Тя самата не е магьосница, но има изключително силно развит усет за магията и магическото поле, което е рядкост дори сред опитните магове.

Подреденият ѝ свят се разпада, когато екипът ѝ е нападнат със забранено магическо оръжие наречено Сивият пламък. Търсейки виновника и начин да се отърве от магия, която бавно я убива, тя се запознава с обаятелния и потаен Филип Михайлов. Двамата се впускат в шеметна надпревара с времето и разкриват шокиращи тайни за миналото си.

В романа ти присъстват много митологични образи – еднорог, кентавър и др., българския фолклор ли те вдъхнови за тази магическа феерия? И защо Варна – доста съвременни автори преименуват мястото на действие, а ти си запазила оригинално име?

Обожавам всякакви митологии. Винаги са представлявали интерес за мен. Опирам се предимно на българския и славянския фолклор, но имам същества и от по-северни страни. Редом със змейовете и самодивите имам и един берсерк. Фолклора ни е богат и интересен, населен с множество същества и удивителни ритуали, които аз прекроих така че да паснат по-добре на историята и да ги впиша в съвременния ни високотехнологичен свят.

Избрах Варна, защото е родния ми град. Донякъде проговори носталгията. Запазих света на Дивата магия максимално близко до нашия свят като още едно предизвикателство към мен като автор. Исках да вплета в него магията и да се получи една хомогенна и естествена симбиоза между мистика и съвремие.

Ако можеш с едно изречение да опишеш романа си, какво би било то?

История за доверието с много екшън в нея и заплетена романтична нишка.

Откъде читателите биха могли да закупят романа ти “Дивата магия: Обетът”?

Книгата може да се поръча от knigite.bg, Ozone, Хеликон. Може да бъде прочетена и в Storytel.  А ако читателите се свържат директно с мен, могат да я получат с автограф и посвещение.

Каква е обстановката, в която обичаш да пишеш? Пълна тишина или любима музика? По кое време на денонощието твориш?

Предпочитам да пиша на музика, помага ми да се фокусирам и настроя. Имам си даже плейлсти за по-дългите проекти, които ми носят усещане за историята, която пиша.

По-продуктивна съм през деня, но по стечение на обстоятелствата по-често пиша вечер. Нямам специално място, мога да пиша навсякъде. Даже предпочитам да сменям обстановката.

Би ли споделила любими свои автори – български и чуждестранни или любими книги? 

Този въпрос винаги ме затруднява, толкова са много. Някои от най-значимите все пак ще спомена. Обожавам Робин Хоб и нейната поредица за света на Древните. Вероятно тя е автор, на който съзнателно бих искала да подражавам и ми е голямо вдъхновение. Също много харесвам Дейвид Брин и неговите неговите трилогии за Ъплифта. От българскте автори много харесвам Блага Димитрова и Павел Вежинов, също поезията на Далчев. От съвременните ни автори много харесвам Невена Митрополитска. А наскоро прочетох и се влюбих в поредицата Ламя ООД на Марин Трошанов.

Какво може да те вдъхнови?

Практически всичко. Случайно дочут разговор, рисунка, сън, някоя видеоигра. Понякога си търся умишлено writing prompts и ги използвам за отправна точка да създам история.

За какво мечтае Яна?

Да нямаше нужда да спя. Някой ден може и да го постигна. Иначе сред по-постижимите ми са да имам повече време за пътуване и да пиша по-бързо историите си.

Желая ти успех във всички творчески и лични начинания и търсения. 

Благодаря! За мен бе истинско удоволствие да си поговорим. Пожелавам успехи на сп. ЛитДизайн, да продължим с приятните срещи, а на читателите една спокойна, ползотворна година с много приятни четива. Надявам се сред тях да са и моите книги.