451 градуса по Фаренхайт литдизайн книга или филм

451 градуса по Фаренхайт

451 градуса по Фаренхайт

Вечната сага за “човекът срещу машината” е толкова търкана тема, че е цяло чудо, че не е изтъркана до грамажите на оризова хартия. Но все пка, не винаги е било така.

През не толкова далечната, но все пак достатъчно далечна 1953 г. американският писател Рей Дъглас Бредбъри написва научно фантастичен роман, който по-късно се превръща във филм (1966 година на режисьора Франсоа Трюфо), а още по-късно се превръща в по-модернистична своя версия (2018 година на режисьора Рамин Бахрани).

На кратко романът разказва за дистопия в недалечното бъдеще където книгата е враг номер 1 за човечеството и да си пожарникар има съвсем друго значение. Книгите биват изгаряни, за да не провокират разум, страст и желание за по-добро бъдеще. Ежедневието на героите се управлява от риалити предавания, прожектирани на огромни видеостени по домовете на хората, а пазителите на реда са пожарникари. Но пожарникарите на Бредбъри не гасят пожари. Те ги създават. Пожарникарите на Бредбъри горят книги и всички онези, които са посмели да пазят, крият, преподават и разпространяват (тайно) всяко писано слово.

451 градуса по Фаренхайт

Докато в романа обстановката е много футуристична и доста тягостна, то във филма от 2018-та, макар да носи отпечатъка на новите технологии, много ревностно е запазен човешкия дух, който и самият Бредбъри се стреми да опази, но по сюжетна линия, която не намира място на екрана. Докато в книгата съществува женски персонаж, който е меко казано неуравновесен, то тази млада дама не успява да се класира в продукцията на Бахрани или поне не точно в своя първообраз, за сметка на това обаче, капитанът на пожарникарите е много по-развит като главна поддържаща роля и много по-многопластов в сравнение с героя от книгата.

Бредбъри не е особено лесен за преглъщане, нито на супа, нито на мезе и със сигурност е автор, който не всеки би разбрал. Аз лично съм очарована от екранната адаптация на 451 градуса по Фаренхайт на Рамин Бахрани, защото честно казано не смятам, че съм пораснала достатъчно да разбирам Бредбъри от пръв прочит, че и от втори.

Актьорската игра беше на ниво, но то какво да очакваме от Майкъл Шанън в комбинация с магнетичния Майкъл… е има П., но пак е Джордън…. Продукцията на HBO е малко в далечината от романа, но е на същата неизменна права.

Като цяло, ако трябва да избирам – бих предпочела филма, но пък не би било редно да имам мнение без да съм прочела книгата.

Единственото, което много ми липсваше и с радост бих прегърнала (само метафорично) е механичното пожарникарско куче, което не се измаря и гони целта докрай. А дали успява да хване и нашия герой и да го разкъса на парченца, за дето си е позволил светотатството да опази книга? Ами прочетете книгата и ще видите съдбата на нашия герой. 

Какво да коментирам относно сюжета – звучи перфектно логично да стигнем до там. И особено когато става дума за стойностна литература, онази – писана когато да пишеш беше дар, а не признак за финансово положение…Онази литература, която е способна да ни вдъхнови, да ни събуди, да ни даде вяра, да ни даде смисъл – тя е тази опасна “пропаганда”, способна да ни накара да мислим, че и дори да действаме, съвсем логично е да бъде опасна, да бъде табу, да бъде унищожавана заедно с всички, които я пазят. 

А дали ще успеем да я опазим извън света на Бредбъри и дали ще преборим пожарникарите?!…Капитанът добре знае – думите лесно горят.

Изоражение: https://www.themoviedb.org/

Автор: Ана Драг

46 Views

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Content is protected !!