Nov
Новини
Зимата ухае на звезди
Зимата ухае на звезди
и шест причини да четем поезия!
На прага на зимата, в дните, когато дъждът мие стъклата на прозорците на домовете и офисите ни, чашата горещ чай (с капка ром) е на една ръка разстояние, а светът се е смълчал под надвисналото сиво небе, поезията е онова интимно преживяване, което стопля и осмисля ежедневието ни.
Ползите от четене на поезия
Поезията развива способностите за учене
В образованието на децата устните и писмени умения са изключително важни, затова и са широко залегнали в програмата. Започвайки с кратки разказчета до няколко думи и стихчета от два или четири реда, постепенно уменията им се развиват. Но сигурно сте чували, че човек цял живот се учи, затова четенето и писането се тренират всеки ден. А ползата от четенето на поезия помага с това, че преподава ритъм, такт, когнитивно разбиране и още, и още.
Поезията развива цялостните умения за комуникация
Писането, говоренето и разбирането на текстовете, се развиват и подхранват от четенето на поезия. Научаването на правилата за писането и, след това, нарушаването им с качествена поезия, може да даде алтернативна красота на писането. Да разшири кръгозора, възприятието и уменията за боравенe с писменото слово. Четенето на глас на поезия с нейния ритъм и рима може да развърже езика и да създаде здрава основа за вербална комуникация. Да се научим да разбираме поезията също дава умствена сила и стремеж да разбираме писмените съобщения.
Поезията спомага да развиваме идеите
Случвало ли ви се е да седите и да не знаете какво да напишете? Подбирането на поезия, четене на различни откъси от класически поети до съвременни творци може да доведе до разцъфване на идеи, които никога не сте подозирали, че тлеят в кътчетата на съзнанието ви. Факт е, че четенето и писането на поезия ни вдъхновява с нови идеи, а и спомага драматично да променим начина, по който възприемаме старите си идеи. Поезията е начин за обработка на преживяванията, визуалните описания и емоции.
Поезията е терапия не само за автора, но и за читателя
Библиотерапията е творческа терапия, която с помощта на писменото слово за разбиране и общуване, спомага за емоционална стабилност, разбиране на мислите и чувствана ни. Депресията и тревожността са сред първите две психични състояния, които се повлияват с библиотерапия и чрез поезията човек може да започне да разбира пречките и блоковете, които се формират около ума му. За тези, на които им е по-трудно да се изразяват, четенето на поезия може да има положителен ефект. Четенето на поезия на глас позволява на човек да надникне в душата на друг човек, да види какво тежи в умовете и сърцата на авторите ѝ, да отвори врати към чувства, които доста често са потискани и по този начин да терапевтира читателя. Четенето осветява онези тъмни и скрити кътчета на сърцето и ума, които стоят затворени и изолирани.
Поезията спомага разбирането на значението на думите
Поезията е кратка и стегната форма на писменото слово – тя е разделена на кратки, но стратегически смислени изречения. По този начин писането и четеното на поезия ни кара да разберем значението на всяка една дума, дори и как то би се променило от позицията на думата в изречението. Понякога без да променим и дума, само с пренос на препинателен знак можем да променим цялото стихотворение – неговия смисъл, неговия ритъм и замисъл. В поезията думите са магия, настроение, дълбочина, емоция.
Поезията помага да разберем хората и себе си
Една от най-сериозните болести в наши дни е липсата на способност да разбираме. Емпатията е “забранена” от мейнстрийм и масмедии. А лошото общуване и недоразуменията водят до натрупване на разочарования. Четенето и писането на поезия всъщност ни позволява да надникнем в същността на автора, да погледнем през неговите очи, неговото сърце и възприятия към околния свят, да сме съпричастни. И да го разберем. Това от своя страна спомага да разбираме другите около нас. Всички сме били понякога разочаровани от това, че нашите приятели, близки, партньори не могат да ни разберат. Най-добрият начин да се справим с угнетяващото чувство е като пишем и четем поезия. По този начин се справяме със собствения смут, изолираме се от света, който не ни разбира и рационализираме чувствата и мислите си в кратки, директни изречения. Спомагайки стегнато и чисто да дефинираме проблема, ние можем вече по-глобално да видим какъв е проблемът с комуникацията с околните, да получим прозрения и да обясним какво всъщност искаме околните да разберат. Опознаването на собствената стойност е важната крачка, която ни дели от разбирането от страна на околните.
ТОП 5 поетични книги за зимата
Можете да разгледате всички книги от съвременни български автори ТУК, защото поезията е живителната сила на мастилото между сърцето и неговите трепети и действителността.
Азара-Айра с “Криле от огън”
Стихотворенията на Азара-Айра се открояват с категоричност, екзистенциалност и изключителна яркост. Тя оголва истините на времето от етапите на живота на човека, разкриване ни смисъла на съществуването на доброто и злото, на грозното и красивото, на истината и лъжата, без да съди, без да слага клеймо. Поезията на Азара-Айра дава безкрайния зенит на свободата!
Какво е Любовта? – аз питам.- Време
не е, ни дълг или протегната ръка.
Награда тя не иска, не ще вземе
от тебе нищо, даже и троха.
Виктория Баръмова с “Аз мога да съм всеки”
Книгата “Аз мога да съм всеки” на Виктория Баръмова е енциклопедия на чувства, преживявания и емоции. Книгата съдържа разкази и стихове, които откриват невероятни светове, умело интерпретирани от автора. В ритмиката на стиховете се усеща истинският пулс на живота, а волята за безбрежен полет на любовта и живота извират от всеки ред, зареждайки читателя с прекрасно усещане за него самия и за света!
Ела със мен! И тука тихо поседни!
Да вдишаме от всичките вълшебства!
И виж художника, без четка и без маслени бои –
колко вечности – напред нашепва…
Ана Драг с “Петима мъже и още нещо”
В “Петима мъже и още нещо” на Ана Драг стиховете правят дисекция на чувствата, на разбирането на действителността до (често и отвъд) лудостта им. Любовта е разкрита като болка и като наслада, с приемането и отхвърлянето. Цялата прецизна дисекция на душевността на сбъдването и отхвърлянето са предадени с хирургическа и психологична точност, за да възприемем света такъв какъвто е – с болката и с радостта.
След нея гаснат всички светлинки,
ала искри се реят в тъмнината
и в бледия сумрак мълчи
денят погубен в сивотата.
Павлина Соколова с “Римуване на самотата”
Павлина Соколова е невероятно талантлива, съвременна българска поетеса, чиито стихотворения избуяват нежно и пълнокръвно от сърцето ѝ. В “Римуване на самотата” тя отваря дверите на сърцето, което е изоставено, неразбрано, обвито в жестокостта на света, но истинско. То сякаш е онова първо кокиче, което пронизва с красотата си стегната от студ земя, за да донесе пролетта на собственото си съществуване и да донесе топлина и разбиране.
Аз съм онази натрапчива мисъл във тъмното –
острия спомен, заседнал в душата ти пуста.
Аз съм онази любов – невъзможна, прокълната…
Тази, която сърцето ти все не напуска…
Рени Васева със “Сътворения”
Рени Васева и нейните “Сътворения” са изключително красив и смислен прочит на живота с неговата пъстрота – емоционални падения, сърдечни издигания, чувства, които извират от всяка дума и внушения, които сякаш сами се визуализират, докато разгръщаме книгата. Поезията ѝ прави преход от простичките, ежедневни неща, с които сме свикнали и дори не забелязваме, за да извлече изконна мъдрост за смисъла на живота и неговите измерения.
Аз печеля облога,
ти ще правиш кафето,
вдигам най – после щорите
и в очите ми светва
късно утро неделно,
притихнало, нежно,
изтрило на облака
дебелите вежди.
